Очевидно годините, изминали от написването на „Прованс завинаги„, са били грижливо уплътнени с практика и резултатът е истинска радост за читателя. Питър Мейл този път наистина ме очарова с всяка страница в „Отново Прованс„! Тя беше мой извор на литературна наслада, но и страхотен гид, тъй като ме изпрати съвсем подготвена за едно приключение в Париж: от нея знаех за обичаите при хранене на французите, които никога не бързат с нищо; за манията им да подрязват дърветата в права линия (най-силно отразена в парка на Версай, където сянката им е дълга… права линия…); за красивите и богати неделни пазари; за професията „нос“, за която ще ви разкажат още по-подробно в музея на парфюма, както и за куп други малки детайли. В крайна сметка се оказа, че, макар Прованс да не храни голяма обич към Париж, французинът си е французин, независимо от това дали прозорецът на къщата му гледа към Сена, или към лавандуловите ароматни поля.
Книгата на Мейл отново е събрала различни разкази за провансалския начин на живот, поръсени с щедра доза хумор. Езикът на автора е още по-одухотворен, още по-хаплив, саркастичен и самоироничен. Мога да кажа, че английският стил на писане, характерен за дикенсовите сънародници и който аз много обичам, най-после си проправи път и грейна в целия си блясък на страниците на „Отново Прованс„. Ето малък пример, който извика доволна усмивка на лицето ми, докато четях:
В наши дни, след като повече от 200 години е бил използван в пределите на Южна Европа, зехтинът се разпространи на север до онези сиви, студени страни, където маслиновите дървета благоразумно отказват да виреят. Разпространи се и на запад през Атлантическия океан, въпреки че първите маслини пионери са страдали от доста обезсърчителен старт при пристигането си в Америка, тъй кат са били потопени в чаши с джин, за да треперят в дълбините на коктейла мартини.
Няма нужда от повече думи, за да ви убедя, че „Отново Прованс“ ще ви достави наслада, каквато например бихте изпитали от един спокоен и адски вкусен обяд във френско кафене, задължително в приятна и духовита компания на някой сладкодумен разказвач. Да ви е вкусно!
Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от изд. Gourmet Publishing
Съжалявам, но тази книга въобще не ми хареса. Никаква разлика с предишните му книги. Да човекът харесва Прованс, а животът в малките селца не чак толкова. А към французите има смесени чувства. Честно казано докато я четох се чудех, как успява да изкара пари от тези книги.
Няма защо да съжаляваш.
За мен определено звучеше различно от предишните книги, дори се чудех дали не е поради редакторска намеса. Хареса ми. 🙂