Обожавам книги, които разпалват любопитството и разпръскват хиляди цветни фойерверки във въображението на човек. Точно така книга се оказа „Последният китайски готвач“ на Никол Монес. Както в „Любов“ на Елиф Шафак, където животът на Ела беше най-безинтересното нещо в цялата книга, така и тук трогателната лична история на главната героиня направо бледнее пред истинското очарование на книгата - китайската кухня и нейните особености и интригуващи тайни. На това литературно приключение трябва да се отправите с пълен стомах, защото иначе няма да издържите и няколко страници. Има и нещо, което ще се промени завинаги във вас, след като прочетете „Последният китайски готвач“ - идеята ви що е това китайска кухня. И не - тя няма почва у нас.
Маги е кулинарна журналистка, която пише статии за различните култури на хранене в Щатите. Една година след смъртта на съпруга ѝ, тя все още не намира сили да продължи живота си пълноценно и става все по-затворена в себе си. Страданията ѝ обаче са на път да станат още по-големи, когато разбира, че перфектният ѝ съпруг най-вероятно има незаконно родено дете, заченато по време на командировка в Пекин. Проблемите на Маги трябва да бъдат решени на място, тъй като срещу починалия ѝ вече съпруг има повдигнато дело от майката на детето. Натоварена със задачата да вземе проба от момиченцето и да разбере дали това наистина е дете на Мат, Маги заминава за Китай. Вярна на себе си обаче, тя поема още един ангажимент - да интервюира известния китайски готвач Сам Лян, потомък на друг готвач, работил за императора. Сам, който е отгледан в Щатите, на късни години решава да се посвети на готвенето, като се мести в Китай и започва да учи основите на китайската имперска кухня от своите чичовци. Съдбите на Сам и Маги ще се срещнат и преплетат по интересен начин, така че двамата непознати ще станат опора един за друг в най-трудните им моменти.
Книгата изобилства от интересни идеи за рецепти и приготвяне на китайска храна. Още в самото начало става ясно, че китайската кухня, с която сме свикнали да се гощаваме, когато ни трябва голямо количество срещу не особено голямо заплащане, е един стереотип, с който истинските китайски готвачи не могат да се преборят. В книгата простичко се обяснява: когато един човек от западния свят отиде в китайски ресторант, той очаква да получи точно определен вид ястие, което по нищо да не се различава от това, което ще му поднесат в който и да било друг китайски ресторант. Той очаква съставките, външният вид и грамажът да са едни и същи навсякъде - никакво отклонение, никакъв авторски почерк. Дали и при вас е така? При мен - със сигурност. Истината, която ще откриете сред страниците на тази книга, е, че китайската кухня е културно обособена и толкова разнообразна, че заслужава възхищение. Със сигурност „Последният китайски готвач“ ще промени начина, по който гледате на китайските ястия. Ще ви запознае с изобретателността на китайците, родена от недоимъка, да превръщат всяко нещо във вкусна гозба. Ще се изненадате от факта, че в Китай също се приготвя шкембе, но се ядат и медузи. Преди всичко ще вкусите текстурата на ястията, които Сам приготвя за кулинарното състезание, в което участва, и ще научите, че понякога, когато е направена с любов и внимание, храната изцелява.
За мен, като читател, който намира достойнствата на книгата не в романтичната ѝ развръзка, а в богатството на новите неща, които научих, щеше да е по-приятно, ако любовна история изобщо нямаше. Нима не можеше Сам и Маги да останат просто много добри приятели! Но какво от това? Важното е, че на фона на тяхната крехка и бавно зараждаща се привързаност кипи истинско оживление от тенджери и тигани, скрити факти за тайния живот на много хора в Китай - било то от миналото или от настоящето и интересни персонажи, които ни печелят от раз.
Насладете се на тази книга бавно и с внимание, защото си заслужава!
Публикувано от Девора
Книгата бе предоставена на Библиотеката от издателство Gourmet Publishing
Вижте още книги с кулинарна тематика или рецепти тук
вече огладнях. и вече знам с коя книга ще отида на море. да, още не съм ходила 😦
Ами бързичко тогава и приятно четене! 🙂
Още 9 дни 🙂
прочетох я. страхотна, страхотна, страхотна. заради отношението към храната, историята, и май защото наистина я четох на плажа :-). благодаря