Приказка за жирафа, който не се побираше в книжката

Трудно е да напишеш нещо за книжка, в която, с малко думи и с цветни картинки, е казано толкова много. „Жирафът, който не се побираше в книжката“ на Яна Казакова не е просто история на едно животинче с прекалено дълъг врат, който преминава по дължина на цялата корица. Това е илюстрована книжка както за деца, така и за възрастни, защото всеки човек има право да бъде включен в картинката. Или в случая – всеки жираф!

Книжката, в която се разказва за едно жирафче, което винаги е изключвано от игрите на другите животни, заради това, че е различно и с дълъг врат, е част от инициативите на Центъра за приобщаващо образование „Слънчица“.

Иска ми се обаче да обърна внимание на жирафчето: това създание, което непрекъснато е порицавано, че е различно.
Не е тайна за никого, че децата могат да бъдат много жестоки към всеки, който по някакъв начин изпъква с различията си. Аз лично вярвам, че е работа както на родителите, така и на всеки, който има влияние върху малчуганите, да възпитава в тях необходимото уважение и разбиране не само към другите деца, но и към всички хора като цяло. Жирафчето всъщност олицетворява всички тези деца, които имат специфични нужди заради проблеми, които възникват в хода на обучение, но биват пренебрегнати и игнорирани както от своите връстници, така и от уж по-мъдрите възрастни.

Какво означава „деца със специфични нужди“? Защо това трябва да ни плаши или да ни кара да ги изолираме?

Имам безкрайно много критики към нашата образователна система и една от тях е фактът, че вместо да се положат грижи за деца, които страдат от дислексия или са имали травматично детство, те са третирани като бавно развиващи се и глупави. Вече лесно могат да се изведат примери за велики имена в световната история на гениални хора, които не са мислели или виждали света по начина, по който са го правели другите. Нима в ХХI век не можем да бъдем по-отворени към различията и да приобщаваме различните? Нима е толкова трудно да се обърне специално внимание на един малък човек, който може да бъде всичко, което пожелае, стига да има външна подкрепа?
Точно върху тези проблеми, но представени по един оптимистичен начин, е изградена историята в детската книжка, в която, макар и с прекалено дълъг врат, жирафът Живко най-после намира своето място сред другите различни и интересни животни. Не са необходими кой знае какви усилия, за да откриеш положителното в другия човек, нали?

Яна Казакова предоставя безвъзмездно труда си, така че 100% от приходите от книжката да бъдат разпределени по следния начин: „60% от приходите, събрани от продажбата на тази книжка, са предназначени за терапевтична работа с децата, а 40% се отделят за следващи тиражи, с които да се помогне на повече и повече деца„. Повече за дейността на центъра, свързана с книжката, можете да прочетете тук. Самата книжка можете да закупите в онлайн магазина на „Слънчица“ или в книжарниците на Ciela.

Публикувано то Девора