Жената на моя какво?


Получих книгата на Никола Баро за рождения си ден. Беше подарък, избран точно заради заглавието - „Жената на моя живот“ -  и нямаше как да не ми стане мило, а и любопитно, какво ли ще открия на страниците ѝ. Помислих си, че 126 страници не са особено много, за да опишеш жената, която си обичал цял живот, но реших, че подобно предизвикателство най-вероятно е било по силите на автора, щом си е намерил издател. Оставих я известно време да „отлежи“, докато получа вдъхновение да я прочета, но когато това се случи, останах потресена.

Не си спомням скоро да съм чела книга, която да ме разочарова толкова много, а - повярвайте ми - очакванията ми не бяха високи. В общи линии цялата история се развива в 24 часа, през които един не особено интелигентен тип се опитва да намери красивата блондинка, която му е подметнала телефонния си номер в едно заведение. Тя, разбира се, е жената на неговия живот - дамата с червен чадър, която е един размит, лишен от всякаква колоритност образ. Цялата книга е като сценарий на епизод в някоя американска комедия, в която главният герой не съумява да запази номера на своята току-що родена от пръв поглед любов. В случая - някакво птиче се „изаква“ върху последната цифра, мастилото се размазва и на човека са му нужни няколко часа, за да набере 10 номера, след което започва да преследва грешни следи, докато накрая, напълно обезверен, не среща девойката точно 24 часа, след като са се видели за първи път.

Едва ли някога жената на нечий живот е била представяна толкова повърхностно: блондинка с черна рокля по тялото, с изпъкващи „гълъбчета“ и „верижка с изящни топчета от злато и стъкло“… Изабел е просто едно име, облечено в красива опаковка, но ако сте се надявали да разберете какво толкова ѝ е специалното и изобщо - има ли интереси, с какво се занимава, какво обича, защо си мята номера на разни хора в заведенията - няма как да разберете -  авторът запазва мълчание по тези въпроси. Би могло да се допусне, че това нямаше да е чак толкова страшно, ако самото действие беше по-вълнуващо, загадъчно и интригуващо, но единственото по-глупаво от цялата история е самият главен герой.

Хубавата новина е, че за рождения си ден получих и друга книга, която в момента оправя горчивия вкус в устатата ми след тази, така че нямам търпение скоро да ви споделя за нея.

Публикувано от Девора

4 мнения за “Жената на моя какво?

  1. Аз направих грешката да прочета първата - „Една женска усмивка“… Явно този „писател“ по начало си пише такива „историйки“… Така че тази няма да я прочета, като се има предвид, че първата беше пълна боза! По принцип намирам за какво да се хвана в някоя книга - има и сполучливи моменти в иначе разочароващи книги, но тази… не мога да открия такъв.

  2. Девора, не съм чела точно този литературен напън на г-н Баро, но за миналия ми имен ден получих „Заради една женска усмивка“, пак от него, и останах потресена как във време на ожесточена пазарна конкуренция за вниманието читателите някой се е навил да издаде подобно лишено от художествена стойност книжле. То е постно, изградено от клишета и писано като по наръчник за изработка на продаваеми книги. Като цяло смятам, че този Никола Баро няма кой знае какъв писателски талант, но поне е бил достатъчно хитър да слага заглавия, които да карат мъжете да купуват и подаряват книгите му като един вид обяснение в любов.

  3. чудно ми е защо превеждат такива книги
    внасяме глупост, все едно си нямаме своя собствена
    а то не е така!!!
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: