Можеш да познаеш големия разказвач и по най-малката му история, казват някои и най-вероятно имат предвид Георги Господинов. Събирачът на истории е подготвил нов букет от деветнайсет разказа, писани по един или друг повод и събрани в сборника „И всичко стана луна“. В средата на август ИК „Жанет-45“ пусна на пазара книжката в комбинация с ново, трето издание на „И други истории“, превръщайки разгара на лятото в един истински литературен оазис.
„И всичко стана луна“ е личният апокалипсис на извадени от затънтените дебри на спомените хора, трогателни гранични състояния и фрагменти от животи, сблъсъци с чудаци, истинска пъстрота от истории. Истории с неочакван край, с тънък хумор, с неподправена тъга… Като истински фокусник Георги Господинов вади от ръкава си сюжети, превърта лентата, стопира я в някакъв момент и от момента изгражда истинска, жива, дишаща човешка драма.
Всеки разказ носи неговия почерк и всеки разказ може да те остави безмълвен. От страниците надничат нови герои, но понякога се появяват и стари, виждани и преди. Страхотен е мигът, в който от нищото изниква Гаустин! Гаустин, който говори с Гугъл и Господ…
Докато четеш, не поглеждаш часовника си. Всичко, което ти трябва, е между страниците. На това са способни само големите разказвачи…
„И други истории“ преди време ми попадна в австрийското му издание, като двуезичен сборник под името „Гаустин, или Човекът с многото имена“. В предговора на новото българско издание авторът прави малки коментари над някои от разказите, но споделя, че нито една дума от тях не е била променена. Въпреки това сякаш ги чета за първи път, усещането е също толкова силно!
Тук миналото е извикано напред в отделни премрежени моменти, срещите и разделите са във влакове, а историите са ту случайно намерени, ту откраднати от далечен разговор. Тук е човекът с многото имена, както и прасето, наблюдаващо собственото си клане; тук е Кристин, която маха от влака, както и любимият герой Гаустин, превъртял лентата на миналото и успешно вмъкнал се в нея, за да пише писма от далечната 1939 година. Истории, които ще те натъжат („Закъснелият дар“) и които ще откъснат по една тежка въздишка („Божури и незабравки“). Парчета от 90-те, от 80-те, хумористични фрагменти; митология и фолклор, излезли като из огнището на някоя схлупена селска къща.
Трудно е да направиш ясно разграничение между двата сборника. А и едва ли има смисъл. Неслучайно кориците на двете книги, долепени една до друга, показват цялото лице на писателя. Това е чиста проба литература за душата, от която никога няма да се насити търсещият читател. Защото ще открива себе си между редовете в не една история. И това е магията на Георги Господинов.
Публикувано от Жоро
* Сборниците бяха любезно предоставени на „Библиотеката“ от ИК „Жанет-45“.
Много красиво и искрено ревю за много красива и честна книга 🙂 Поздрави!