Джентълмени в неволя?

Когато стане въпрос за Удхаус, повечето хора веднага започват да обсъждат стила му на писане от гледна точка на приятното му чувство за хумор, но в книгата, за която ще ви разкажа днес, фокусът ще бъде върху небрежния му и много любопитен начин да представя любовта и нейното влияние върху някои чешити.

„Джентълмени в неволя“ събира между кориците си две произведения на Удхаус: „Гафовете на Арчи“ и „Наследството на Биф„. Както сигурно се досещате, и в двете истории комичните ситуации преливат една в друга, но главните герои винаги успяват да се измъкнат с чисти ръце и с гордо вдигната глава. И в двата случая обаче, произшествията не се дължат на откраднати скъпоценни вещи, въпреки че има и такива примери, колкото на любовните трепети на главните герои с представителки на противоположния пол. Удхаус пише за любовта, сякаш с най-лекото и оптимистично перо, което кара героите да се влюбват до уши на секундата, след което като истински рицари да са готови да направят всичко за своите възлюбени.

Тези джентълмени обаче не губят и капка самообладание и преследват целите си, без да нарушават комфорта на своето съществуване. За сметка на това, както можете да се досетите, комфортът на другите е силно разклатен и застава в една доста неприемлива позиция. Така например Арчи изправя косите на бащата на своята съпруга дори само с това, че диша въздух под един и същи покрив с него. Немирникът Биф пък е в състояние да докара близките си хора до такова отчаяния, че да скрият всичките му панталони, за да го предпазят от това да излезе на улицата и да се забърка в някоя неприятност, която може да му коства няколко милиона наследство.

В центъра на двата романа стоят парите и жените, липсата на двете и тяхното влияние върху действията на героите. Това води до определени очаквания към сюжета у читателите, но лично на мен по-голяма наслада от четенето ми донесе „Гафовете на Арчи„, където остроумието и сарказмът на Удхаус са просто на всеки ред от страницата. От друга страна обаче, „Наследството на Биф“ се развива доста по-динамично и начинът, по който не дотам симпатичните герои страдат, си е направо истинско удоволствие и пробужда у вас желанието и в истинския живот определени хора да си получават заслуженото. Уви… 😛

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. ЕРА