„Голите и мъртвите“ - автентичното лице на войната


Може би няма да е пресилено, ако кажа, че това е най-нестандартната книга за войната, която някога съм чел. Защото какво е войната освен масова смърт, кървави сражения, грохот на оръдия? Ами, много повече, както се оказва от респектиращия роман на Норман Мейлър.

„Голите и мъртвите“ пренася читателя на далечния остров Анопопей някъде в Пацифика по време на Втората световна война. Книгата проследява отблизо преживяванията на американски разузнавателен взвод - преживявания, в които тежките престрелки, измирането на стотици хора и напрежението от предстоящите сблъсъци определено не са водещи. Войната, видяна през очите на дузината войници от взвода, е сложна съвкупност от решения, съдбовност, дълг и йерархия, която променя безусловно живота им. Войната е безкрайно чакане в прогизналите окопи, безкрайно взиране в мрака, където всяка случайна сянка изглежда като настъпващ японец. Войната е служба, в която всеки много ясно трябва да си знае мястото и да си отваря очите на четири. А в чисто физическо измерение войната е и върховно напрягане на силите по време на изнурителни походи през джунглата и през голите планини на Анопопей. И страдание. Винаги страдание - било то агонията от огнестрелната рана, безсилието през своеволията на висшестоящите или просто осъзнаването на огромната пропаст, която дели човека от предишния му живот.

Често Мейлър връща лентата години, дори десетилетия назад, в отделни глави, които нарича „Машина на времето“. В тях той си избира един по един главните герои на романа и проследява миналото им, за да даде пълна представа за техните образи. Обикновени момчета от Средния Запад, хулигани или скитници, безпътни или безперспективни, прахосващи парите си или мамещи жените си, с малки и не толкова малки мечти или фанатично следващи амбициите си - това са бъдещите редници, сержанти, лейтенанти, генерали от американската армия. Всички те водят обичайните разговори за жени, алкохол и пари, плюят по армията и с копнеж мислят за завръщането си. Образите им са далеч от героичните персонажи, които сме свикнали да гледаме в американските филми за войната или в руската литература. Дотолкова са автентични и живи, че сякаш всеки момент ще излязат от страниците и ще подсвирнат след първото хубаво момиче, изпречило се на пътя им.

Ако тази книга бе написана в някоя друга държава, вероятно никога не би видяла бял свят. А ако авторът й бе роден в Съветския съюз, може би щеше да прекара една десетилетка в Сибир. Със сигурност „Голите и мъртвите“ изправя косите и на американското общество, тъй като показва доста нелицеприятни истини, които човек определено не очаква да прочете в книга за войната. Гениалното перо на Мейлър (едва 25-годишен, когато романът е публикуван, направо нечувано!!) не спестява нито един шамар на консервативния американец.

Отне ми доста време, докато прочета „Голите и мъртвите“. Повествованието тече бавно, страници и страници минават в безкрайни описания на душевни състояния и размисли, а героите са толкова много и толкова подробно описани, че е трудно да ги запомниш (поне в началото). Но веднъж набрал инерция, потъваш в този различен свят на войната, за да преживееш и страданието, и разочарованието, и здравословния момчешки смях на дузината мъже от разузнавателния.

Публикувано от Георги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: