Пътуването на Балканите винаги поражда размисли. Не задължително за хубавата природа или хора. Мястото просто е такова - натоварено с прекалено много противоречия, които провокират търсещия ум към размисъл. Вероятно за един чужденец е така, а какво остава за балканеца, който е роден тук, прекарал е години в този пъстър котел от многозначност и след това е заживял някъде другаде.
Завръщането в такива случаи провокира дори повече размисли от обикновено.
Заглавието може да ви обърка. Пътят към Аляска? Намръщеният графит на Тито върху ръждивата мотриса обаче ни връща към реалността. „Пътят към Аляска“ представлява размислите на Бора Чосич, писател от бивша Югославия, който се завръща на Балканите десет години след последните конфликти там.
Разказът на Бора Чосич е отправен към спътницата му, която го придружава в това емоционално пътуване, но в действителност е разговор със себе си - с онзи Бора Чосич, който напуска Югославия преди толкова години, за да я намери сега несъществуваща, разпарчетосана, с граници и различни флагове.
Пътуването му започва от Словения - „най-западния край на някогашната Титова земя“, по думите на автора „твърде скучен за по-дълго пребиваване„. В нея се спира и най-малко. Следват Хърватска, Босна и Херцеговина, та до Белград, където очите на пътешественика във времето търсят белезите от миналото.
В размислите на Чосич по време на пътуването се долавя онази меланхолична горчивина от близкото минало на бивша Югославия, която можем да усетим у много автори от „Титовата земя“. Тук горчивината е смесена и с безпристрастното обвинение както към едните, така и към другите виновници за кървавите конфликти от 90-те г. Чосич не спестява критиката си към онези, които тласнаха сърби, хървати и босненци в една братоубийствена война.
Веднъж пристигнал в Белград, авторът обръща поглед все по-навътре към себе си, все по-назад към миналото на един писател и общественик с отчуждени приятели, избледнели картини на кипеж и творчество в една отминала епоха. Променен е Белград, променени са и хората, които е познавал и които сега иска да покаже на своята спътница.
Така е на Балканите. Всяко пътуване е вглеждане в определен времеви отрязък, размисъл и необяснима меланхолия. „Пътят към Аляска“ ще ви поведе на едно такова пътуване. Пригответе се!
Публикувано от Жоро
*Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Парадокс“.
-----------
Ако публикацията ви е харесала, препоръчвам да погледнете:
Емир Кустурица - „Смъртта е непотвърден слух“
Владимир Пищало - „Милениум в Белград“