Попитаха ме аз откъде съм. От Афганистан, отвърнах. А те: талибан, талибан. Това бе всичко, което знаеха за моята държава.
Истината е, че за повечето хора първата асоциация с Афганистан е „талибани„. Трудно е да си представим, че и там, отвъд възприятията ни за цивилизован свят, съществуват деца, които се стремят към по-добър живот и са готови на всичко, за да го постигнат. И че талибаните са само една от многото опасности за обикновените хора, които населяват тези земи. Опасност, заради която си струва да избягаш завинаги далеч от родината си.
„Има крокодили в морето“ е истинската история на Енаятолах Акбари, претворена в емоционален роман от първо лице от италианския писател Фабио Джеда. Тя разказва за одисеята, през която минава едно невръстно афганистанско хлапе, за да се добере до някаква форма на достоен живот.
Когато Енаят остава сам, майка му поема в неизвестна посока и бъдещето му в размирните земи на Изтока става все по-неясно, той решава да търси щастието си другаде. Пътят му преминава през Пакистан, Иран, Турция и Гърция, за да стигне накрая в Италия и да разкаже своята история на Фабио Джеда. Само че действителността далеч не се изчерпва с простичкото изреждане на държави. Енаят е само един от хилядите хора, ежедневно пресичащи нелегално граници в търсене на по-добър живот. С риск за живота си, в непрестанен страх от полицията, от враждебни местни и не на последно място от неизвестното, младият афганистанец преминава през тежки изпитания, преди да намери пристан.
Емоционалният му разказ звучи като приказка, като нещо далечно, дори фантастично. А това е суровата истина за хиляди и хиляди хора – при това в наши дни! Нелегалният емигрант е принуден да работи най-тежката работа, да се крие по недовършените строежи, да плаща на трафиканти на хора, които дори не могат да му гарантират, че ще премине успешно границата… Самият Енаят извървява и непосилният път през планините на Иран към Турция, по време на който загиват много от спътниците му, прекарва няколко денонощия в двойното дъно на камион, натъпкан с други нелегални като него, а за финал преплава границата между Турция и Гърция с надуваема лодка.
Покъртителни са страниците, които описват как Енаят и приятелите му се борят с непознатото, докато надуват малката лодка и се впускат в тъмните води на Средиземно море посред нощ. Почти усещаш страха на момчетата, за които в морето има крокодили и китове, но дори те няма да ги спрат да посегнат към другия живот. Уви, книгата не е приключенски роман, а личната, емоционална драма на едно невръстно момче. И в нея няма само копнеж по свободата, но и болка, страх и смърт… Истинска история, която ме накара да се замисля!
Публикувано от Жоро
*Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Жанет-45“.
Библиотеката 