50-те години на миналия век в Америка. Отминала е еуфорията от войната, която трябваше „да сложи края на всички войни“ - започнала е нова, този път в Корея. Американското общество е в трескава несигурност, младежите с ужас очакват да бъдат изпратени на фронта. Бунтът и освобождението на нравите от 60-те години е все още далеч в необозримото бъдеще. Тук и сега има още доста остарели порядки, които държат в оковите си дори по-свободолюбивите души.
В такава обстановка започва „Възмущение“ на Филип Рот. 19-годишният Маркъс Меснър е син на кашерен месар от Нюарк, отгледан в работливо, но консервативно еврейско семейство. Детството и юношеските му години преминават в почистване и обработка на месо - доста кървав и изнурителен труд за един младеж. Но не това е драмата на Маркъс. Баща му има истинска параноя, свързана с опасенията, че нещо може да се случи на младия Меснър. Всяко закъснение, всяко отклонение от предварителна уговорка или обещание се посрещат с влудяваща истерия.
Страхът попива и в Маркъс, който изпитва ужас от възможността да бъде изпратен на фронта в Корея, където като обикновен пехотинец шансът да умре, наръган от щиковете на китайците и севернокорейците, се очертава доста голям. Този страх го кара да залегне сериозно над учението и той се посвещава на следването си в колеж далеч от родния Нюарк.
Разбира се, травмата от прекомерната бащина загриженост се отразява и върху поведението му там. С усещане за интелектуално превъзходство над другите и пълна отдаденост на четенето, Маркъс започва да води доста отшелнически живот и съзнателно или не, се изолира от връстниците му. Стига се до там, че първият му контакт с момиче и последвалата интимна сцена във взетия назаем от съквартиранта автомобил поражда непознати емоции у младежа. Сянката на страха го изпълва отново. Асоциалното му поведение води до неприятни сблъсъци с други младежи, както и нелепи сцени с декана.
Огорчение, безсилие срещу ограниченията - от една страна личните, наложени от параноичния баща, а от друга тези на старомодните обществени разбирания и норми, страх и нерешителност изпълват Маркъс и го поставят в ролята на черна овца. Което води и до странния, като камшичен удар (макар Рот да ни е подготвял за него през цялото време) завършек на романа.
Написана от изявен майстор на писаното слово, книгата притежава странно привличане. Бавно и сигурно оплита читателя в историята на своя герой, за да го остави накрая в размисли, зашлевен от безпощадната воля на автора. Интелектуално и увлекателно четиво, което се чете на един дъх!
Публикувано от Жоро
* Книгата бе предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.
Едно мнение за “Възмущението на Филип Рот”