Нещо, което споделих и с нашите приятели от издателство „Еднорог“ – струва ми се, че тъкмо е минал есенният панаир на книгата и вече идва време за пролетния! А може би просто за мен времето лети и месеците се изнизват прекалено бързо. Както и да е, иде реч за традиционния Пролетен панаир на книгата, който както винаги е в НДК.
Тази година, да не повярва човек, успях да го посетя още в първия ден от откриването му. Жанет-45 тъкмо лепяха стикерите върху щанда си, когато вече държах в ръцете си „Има ли крокодили в морето“ на Фабио Джеда – ами няма как, горещата препоръка на Мила, грабващата окото корица и обещанието за една история от истинския живот наклониха везните драстично.
Само на няколко метра от щанда на Жанет-45 погледа ми приковаха чудните корици на „Lege Artis“. На предишни панаири ми е правило впечатление същото – непознати (поне за мен) автори, но страхотни, просто СТРАХОТНИ корици, които превръщат книжното тяло в истинско бижу. Управителката ми разказа за някои от тях и в резултат си тръгнах с две доста обещаващи заглавия – „Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката“ на швейцарския писател Кристиан Крахт и „Музиката на един живот“ на Андрей Макин. Първата е странен роман-утопия, а втората – затрогваща приказка за съдбата на един руски пианист при сталинисткия режим. Не пропускайте щанда на „Lege Artis“ – малък е и има такава опасност, но може да попаднете на редки четива, голяма част от които с 50% отстъпка.
При Райчо от изд. „Парадокс“ също прекарах известно време. „Парадокс“ имат богата колекция от заглавия на балкански автори, а това, знаете, ми е слабост. Някои от тях са съвсем нови, съответно веднага грабнах „Пътят към Аляска“ на Бора Чосич, който обещава да ни преведе през травмите, оставени от юговойните. Взех и отдавна набелязаната от мен „Слънце в зенита. Роман за Ян Палах“ на Ленка Прохазкова – авторката разказва в проза за последните дни на превърналия се в символ на пражката пролет студент.
Нашите приятели от „ЕРА“ внесоха малко свежа доза хумор с поредния сборник на П. Г. Удхаус „Джентълмени в неволя“. Девора ще ви разкаже за него в близките седмица-две.
При „Колибри“ традиционно навалицата е голяма. Предпочетох да не се блъскам, защото вкъщи така или иначе вече преполових „Възмущение“ на Филип Рот – книга, която има някакъв странен магнетизъм. Скоро ще споделя впечатления за нея.
Сигурно съм пропуснал някои интересни щандове, но пълната с книги торбичка бързо ми натежа и стана време да се прибирам. Вие обаче можете да наминете до края на седмицата – има какво да се види. Пък и е наистина приятно да си поговориш за книги с хората, които правят възможно те да достигат до теб. Ценно, наистина.
Жоро
Библиотеката 