Далечните полети на 73-то ято

Попаднах на тази книжка по време на последния Панаир на книгата в НДК, докато любопитно разглеждах щанда на издателство „Еъргруп 2000“. Впечатли ме снимката на корицата - величественият бомбардировач Do-17 „Ураган“. Като любител на авиацията не можеше да не посегна към томчето. А то, между другото, се чете на един дъх.

„Далечните полети на 73-то ято“ представлява спомените на българския летец Йордан Пелев и неговите увлекателни разкази за службата му във Въздушните на Негово Величество войски, участието на страната във Втората световна война и ранните години на следвоенния период.

Трудно е началото на 73-то ято. Необходимостта от самолети за далечно разузнаване, заделянето на такива от бомбардировъчния полк и обучението на младите пилоти - тези моменти от родната авиационна история са разгледани отблизо. Любопитни са разказите на Пелев за различните типове самолети - за раздрънкания Avia B-71 („Жерав“), за далеч по-удобния, макар по онова време също морално остарял немски Do-17 („Ураган“). Рядко свидетелство дава летецът за съдбата на тези славни аероплани, които днес можеха да бъдат гордост за авиомузея в Крумово. Повечето от тях са нарязани за скрап по летищата и безвъзвратно изгубени за историята, както с мъка отбелязва авторът.

Разказите на Пелев за участието му във Втората световна война са изключителни. Досега бях чел предимно мемоари на летци-изтребители и тези спомени допълнително обогатиха картината на военната авиация в периода на войната. Страхът от преградния огън на зенитните оръдия, които пилотите с ловки маневри се опитват да избегнат, силно се е запечатал в спомените на летеца. Силно е и огорчението му от загубата на много бойни другари в небето над Сърбия, Унгария и Македония, но и в нелепи инциденти в родното небе.

Един от най-интересните моменти в книгата е разказът за австрийското летище Целтвейг. В самия край на войната на нашите пилоти е наредено да отлетят за Целтвейг, където са разпръснати голям брой немски самолети, и да вземат като трофеи каквото успеят. Летището е под съветски контрол, но руснаците бързат, защото предстои да го предадат в ръцете на англичаните. Поради чисто българска немарливост, липса на организация и мудност (както описва авторът), нашите не успяват да вземат почти нищо от ценните машини и се прибират единствено с учебно-тренировъчни самолети „Сойка“. Руснаците разрушават останалите с брадви, като отсичат опашките на самолетите, за да не попаднат годни за употреба при английските им съюзници.

След края на войната съдбата отвежда Йордан Пелев в Балчик, където става свидетел на превъоръжаването с руските Ту-2. Мемоарите му приключват в средата на 50-те години, когато действително е отминала епохата на витловите самолети и в авиацията вече няма място за „старите кучета“.

Без съмнение книгата ще се хареса на любителите на военната авиация, които ще открият в нея ценни свидетелства, разказани от първа ръка. Снимките, поместени в нея, със сигурност пък ще са от полза на авиомоделистите, които биха искали да изработят умален модел на български „Ураган“. За мен е чест, че познавам един от малкото живи днес летци, воювали на легендарния Do-17 - Дянко Марков от 2-ро ято на 5-ти бомбардировъчен полк. А книгата на Йордан Пелев е още един поглед към миналото, което сме длъжни да не забравяме.

Публикувано от Жоро