Алек Попов по принцип има доста причудливи хрумки, щом реши да се спусне по бръснача на темата за комунизма. А той често го прави. Едно от най-ярките негови неща, което се е отпечатало в съзнанието ми, е разказът му „Директор на пионерския дворец“. Както написах тогава за него - „истински шедьовър – налудничаво бълнуване и психеделични привидения на култове в червено, в червено, в червено„.
„Сестри Палавееви в бурята на историята“ е поредният негов експеримент по темата, този път обявен като „първия партизански роман, написан след края на комунизма!“. Бърз поглед през корицата ще ви подскаже, че не става дума за историческо четиво, което ще изрови от миналото призраците на антифашистката борба. Дамско бедро, петно от кръв и един заплашителен Люгер - о, да, Алек Попов пак си е наумил да прекара темата за комунизма през иронично-психеделичния си поглед!
В интерес на истината, книгата е доста изчистена откъм фантастичност. Авторът се е опитал да внесе голяма доза реализъм - реални имена на селища и местности се редуват с измислени, партизански отряди местят позиции, витае едно общо революционно настроение.
Един ден в отряда на изпечения войник на партията Медвед пристигат две сестри-близначки с отявлено буржоазен произход, но силно решени да се бият в антифашистките редици. Разбира се, младите близначки всяват смут в (не толкова)стройните редици на партизаните, но бързо успяват да спечелят доверието им и се превръщат в душата на отряда. Приключението е класическо - схватки с разбойници и преследване с жандармеристи бележат пътя на партизанския отряд из Балкана. Не липсват и изпитания за идеологическата подготовка на сестрите-близначки.
Книгата е толкова увлекателна, че по едно време започваш да се питаш какво точно цели авторът в крайна сметка. Че не е партизански роман - не е, по-скоро е приключенска сага с една нестандартна форма, с главни герои, извадени от близкото минало и всичко това поръсено внимателно с ирония а ла Алек Попов.
А, да - освен всичко друго, четивото предразполага към поляризация на читателската аудитория. Със сигурност някои ще го отхвърлят, без дори да са го чели. Със сигурност други ще го издигнат в култ, макар че в него няма нещо кой знае колко революционно. Но каквото и да кажат за „Сестри Палавееви“, нестандартната идея на Алек Попов заслужава адмирации и определено внася свежа глътка разнообразив в съвременната българска проза.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.
Едно мнение за “„Сестри Палавееви“ - смърт на фашизма а ла Алек Попов”