Малка книжка за Великден


IrinaОще когато през декември излезе „Малка книжка за Коледа„, веднага си пожелах това да е началото на една дълга, шарена, вкусна, ароматна и апетитна поредица от малки кулинарни книжки с автор Ирина и фотограф - Димитър. Е, може не винаги да са малки тези книжки - и цяла енциклопедия да направят тези симпатяги, пак ще съм сред първите да си я вземат, защото авторката е от кулинарните специалисти, които никога не разочароват с рецептите си.

Ако сте чели или готвили по предишната ѝ книжка, наясно сте, че няма как да объркате нещо и резултатът се получава от раз. Това безспорно ценно качество притежава и втората книжка на Ирина - „Малка книжка за Великден„. И докато ние чакаме този празник да настъпи по нашите ширини, католиците вече са в разгара и е много вероятно да похапват точно някоя от рецептите, които ще намерите в това пъстро четиво.

Не мога да не споделя колко съм очарована от корицата, която е толкова сладка, примамлива и закачлива, че ми се иска книгите в библиотеката ни да се редяха като в сайтовете за четене - с кориците срещу теб. В деня, в който си я купихме от книжарницата, едвам се сдържахме да седнем и  докато чакахме да ни донесат топлата вечеря, започнахме да обсъждаме коя ще е първата рецепта, която ще опитаме. Дам, представете си ни с Жоро в един хубав ресторант, а аз развълнувано разгръщам страничка след страничка и правя списък с продуктите, които ще са ми нужни. Последното го правя мислено, защото чиниите вече са на масата, а сервитьорът хвърля любопитни погледи по посока на моето четиво…

За първа рецепта си избрах „Гръцки курабийки“ (стр. 8) и нетърпението ми да ги опитам беше толкова огромно, че прибрах половината доза във фризера, за да се съсредоточа върху най-важното - изпичането и изяждането на първата. Толкова много исках да ги изям, че не дочаках да се изпекат хубаво, което всъщност не се оказа фатално, защото така имат мека сърцевина. Втората доза я изпекохме след два дни, но от нея вече не е останал дори спомен… Буквално - не помня как, но сме я излапали и нея. Друга рецепта, която ме изкуши с това, че е лесна и с чудесен вкус, беше „Кокосови гнезда“ (стр. 12). Леко я промених като добавих шоколадови капчици, защото всеки знае, че кокос и шоколад е „компания добра„. Перфектна, бих казала. 😉

На страниците на малката книжка ще откриете рецепти за козунаци, сладки, основни ястия и гарнитури, но Ирина има и една малка изненада - разкрива как да си боядисаме яйцата с натурални бои - от куркума, лук, кафе и други чудеса. Следващата рецепта, която смятам да подложа на кулинарен тест, е „Спаначен киш“ (стр. 44), който още малко и ще започне да ме преследва дори в съня ми. Като се замисля, вторник е един прекрасен ден човек да си направи спаначен киш, нали?

Между другото, освен да омагьосва подправките и съставките, Ирина е страхотна и с думите, така че не пропускайте да посетите нейния личен блогhttps://alia.tropot.net/.

Публикувано от Девора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: