Дневникът на Мая

Наскоро в коментарите на друга публикация стана въпрос за момента, в който хващаш една книга в ръце и предварително знаеш, че ще ти хареса. За мен това се случва, когато ми попадне някое произведение на любим автор, каквато е Исабел Алиенде. Знаех предварително, че „Дневникът на Мая“ ще ми хареса, защото имам страшно силно доверие в умението на тази писателка да разказва истории. Толкова е хубаво, когато любимият ти автор никога не те разочарова! 

Книгата наистина е събрала под формата на дневник всички мисли и важни спомени на Мая - едно момиче, което е загубило себе си след смъртта на любимия си дядо, Попо.  Сигурна, че няма да успее да преживее тази липса, тя постепенно се отдалечава от семейството си, за да тръгне по път, който почти не я убива. Не ѝ е необходимо много, за да стане зависима от алкохол и наркотици, а когато решава да избяга от центъра, в който се лекува, разбира, че дъното все още е далече. В дневника си Мая разказва за тежкия си живот в Лас Вегас, където зависимостта ѝ от наркотици я прекарва през всички кръгове на ада: нищо долно не ѝ е чуждо - нито това да продаваш наркотик, нито това да продаваш себе си за наркотик, нито това да гледаш безучастно как други хора умират или са насилвани пред теб, без да искаш или да можеш да им помогнеш. 

Всичко това обаче е минало - докато пише в дневника си, Мая живее в заточение на едно затънтено островче в Чили, където бавно се нагажда към местната култура и обичаи. Обичта към хората и към себе си започва да лекува спомените от миналите месеци, когато болна и окаяна, Мая е просила и крадяла из улиците на големия град.  Искрени и раздаващи се, хората около нея ѝ помагат във всяка малка крачка към нейното излекуване, с отдаденост, на която са способни само тези добронамерени чилийци.

От това, което ви разказах, не бихте си помислили, че романът е на Исабел Алиенде - ами къде е страстната любов, къде са апетитните блюда, които събуждат хората за нов живот? И от това има съвсем малко, но точно в правилната доза за подобна книга. Трябва да ви призная, че Алиенде е единственият автор, на когото бих се доверила за книга, в която става въпрос за историята на някаква малка наркоманка. Никой друг автор не би могъл да ме спечели с подобен сюжет, защото съм абсолютно неспособна да изпитвам съчувствие към хора, които сами избират този път. Мая обаче, въпреки невероятното си падение, успява да запази симпатиите на читателите - чистокръвна героиня на Исабел Алиенде! Когато затворих книгата, въпреки че главната героиня на моменти ме караше искрено да се дразня, продължих да се питам: „А какво ли прави Мая сега?„. Чак ми беше чудно, че книгата е свършила - до такава степен се преселих в тази история, че действителността отново остана на заден план. 😉

Приятно четене от мен!

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. Colibri