Колкото и да обичам да чета творби на нови за мен писатели, няма нищо по-хубаво от това да ти остане време за любимите автори. Време, в което да се насладиш на творението им спокойно, да те заболят ръцете от стискане на тясната книжка, но просто да не съумяваш да я изоставиш, докато не си я прочел докрай. Винаги ми е било чудно защо Джейн Остин е по-предпочитана като автор от сестрите Бронте, тъй като, въпреки че много харесвам и нея, Ан, Емили и Шарлот са ненадминати литературни магьосници, които умело боравят и с най-тъмните човешки страни. Любовните романи на която и да било от тях са с толкова по-заплетена и сложна сюжетна линия, героите са толкова по-„богати“, събитията са непредвидими, а над щастливия край винаги се протяга някоя сянка от миналото. В сравнение с тях, терзанията на героините на Остин са си направо смехотворни, но за да не останете с погрешно впечатление, ще спра с това сравнение дотук, защото, в крайна сметка, и четирите са ми любимки. 🙂
„The Tenant of Wildfell Hall“ на Ан Бронте разказва за живота на вдовицата Хелън и на нейния малък син, които се спасяват от покварата на собствения си дом, за да попаднат на място, където повечето хора ще ги посрещнат с лицемерие, а на по-късен етап: с открита враждебност. Хелън е решена на всичко да опази тайната си (а именно: че съпругът ѝ е още жив, но е избягала от него с детето си, тъй като бащата е пияница, комарджия и непоправим развратник), както и да предпази сина си от влиянието на чуждите хора. Това, че живее сама, и то само в няколко стаички в необитаема иначе къща, събужда любопитството на нейните съседи. Въздържана, пестелива на приказки и със собствено мнение по всеки въпрос, Хелън не трябва да прави много, за да навреди на образа си пред останалите. Въображението на тези, които не я харесват, се развихря и ѝ приписва връзка с нейния хазяин. Въпреки всичко, има един човек, който не успява да устои на остроумната и загадъчна вдовица - човек, който ще бъде променен от любовта, но не от раз, а с бавна и постоянна градация.
Книгата е условно разделена на три части: настояще - дневник на Хелън - ново настояще. Тъкмо когато си мислите, че сте разбрали всичко, което се крие в страниците на това четиво, Ан Бронте ви зашеметява с неочакван обрат на събитията, толкова лишен от логика на първо четене, че и вие, като г-н Маркам, няма да можете да повярвате на случилото се. Хелън се е превърнала от глупаво влюбено девойче във волева жена, чиито действия са породени от висшата любов: първо - към собственото ѝ дете; второ - към бога. Решенията ѝ са толкова рационални и хладнокръвни, че човек изтръпва от липсата на излишна емоционалност, характерна за главните героини в английските новели. Въпреки това, както ще видим накрая, в нея продължава да живее това влюбчиво момиче, което е готово на всичко, за да задържи любовта, освен да погази собствените си принципи. Колко хубаво би било повече жени да разсъждаваха така и да умееха да пазят положението и достойнството си. Но това все пак е литературен герой - и то на една Бронте - няма начин жив човек да постигне такова съвършенство в себеотрицанието и борбеността, с които са дарени жените в творчеството на семейство Бронте.
Коя е вашата любима новела от Ан, Емили и Шарлот?
Публикувано от Девора
Благодаря ти, че ни запозна с този роман на Ан Бронте, не съм го чела, но определено ще го направя. Сестрите Бронте са ми любимите английски автори. Мога да чета романите им отново и отново, просто съм им върл фен. Любимите ми романи са: „Джейн Еър“ и „Шърли“. За „Джейн Еър“ много се знае, говори, филмира, но се чудя защо „Шърли“ не е така популяризиран. За мен той е изключителен и си мечтая някой ден да видя филмовата му версия. Помня как в ученическите си години си преписвах някои диалози между Шърли и Луис, Каролайн и Робърт.
За мен Бронте са виртуози в писането. Защо не напишеш по един коментар за всеки техен роман?
Сега, като го споменаваш, даже съм изненадана, че не съм публикувала рецензии за Бронте. Може би защото съм ги чела много преди да започнем с блога, а и има нещо друго: понякога ми е много трудно да пиша за любимите си книги - тях просто искам да ги прочета и да си остане лично изживяване.
Що се отнася до екранизациите - на мен Jane Eyre ми е най-любимата книга, но нито една екранизация не ми харесва достатъчно много (въпреки че съм ги гледала десетки пъти всичките). Не знам защо не са екранизирали Shirley, но и това може да се случи. Дано 🙂
За съжаление съм чела единствено някои стихове на Емили,разбира се, „Брулени хълмове“ и „Джейн Еър“ на Шарлот… Не мога да кажа,че ме впечатлиха повече от творбите на Остин,тъй като романите на Джейн ме превзеха сякаш още преди да започна да ги чета….Колкото и странно да звучи. 😀 Още преди да разлистя „Гордост и предразсъдъци“ вътрешно знаех,че тази книга ще ми хареса….Това се случи и с останалите….:) Но „Брулени хълмове“ има друг чар…Онова,което ми харесваше и същевременно понякога ми идваше в повече беше тъмнината,усещането за „черните“ петна в дълбините на човешкия характер и природа,около които животът ти несъзнателно се върти и променя. Просто понякога ми се искаше обаче да видя оптимизма на Ема(от едноименния роман на Джейн Остин),например, отколкото да наблюдавам мрачния Хийтклиф…От друга страна тази тъмна страна изобщо не ме дразнеше при романа на Шарлот,напротив…може би защото чистотата на чувствата на Джейн заличаваха и миналото и тежкия характер на Рочестър. И Бронте и Остин са невероятни писателки,но последната определено ми е взела сърцето(въпреки на вид повърхностните истории) и сигурно скоро няма да го пусне! 🙂
Това е чудесно! И аз обичам Джейн Остин (и особено Ема, хаха), просто сестрите Бронте са спечелили моето сърце точно заради мрачната страна, която присъства във всеки човек, а и в героите им. Като чета Остин, се чувствам свободна да интерпретирам прочетеното и да доразвивам сюжета в главата си. Когато чета Бронте, съм омагьосана и напълно подвластна на написаното от авторката, независимо коя е тя. Може да ме изненадва, шокира и провокира, но чувствам тежестта на литературното ѝ майсторство. Трябва да ти споделя, че независимо дали посягам към книга на сестрите Бронте, или на Джейн Остин, винаги знам, че ще ми хареса! И винаги знам, че ще изгледам всички възможни екранизации, стига актьорите да не са прекалено отблъскващи, като например в една от екранизациите на mansfield park 😛
Определено имаш дарбата да презентираш книги, така че те насърчавам да го направиш за любимите си книги, защото кой знае - може би ще вдъхновиш някой, който все още не ги е чел, да го направи. На мен ми се случи така в един разговор с ученичка в английската гимназия - въпреки че изучават творбите на Бронте, тя лично не беше чела нищо тяхно. Започнах разпалено да й говоря за тях и я мотивирах да прочете Джейн Еър. Сега тази тийнеджърка е прочела книгата, и „Брулени хълмове“ също, и е изгледала всички екранизации на тези романи. Аз лично ти обещавам, че ще споделям всеки твой коментар по тези книги във Facebook-профила си.
Много ти благодаря, страшно ме радват мнението и ентусиазмът ти! :):):) Ще го направя 🙂
:)Мда,честно казано и аз имам лош спомен след една от екранизациите на Мansfield park(2007) :D..Версията от 1999 г. ми харесва много повече… 🙂 Разбирам те за това,че ти е трудно да пишеш за любими книги…и аз съм по същия начин.Сякаш,колкото и да говориш, винаги не е достатъчно,за да изразиш впечатлението си. 🙂
И аз за тази екранизация говорех… :):):)