Мо Йен - ненатрапчивият разказвач

Не очакваш точно това от един носител на Нобелова награда за литература. Може би да те зашемети с дълбочината на повествованието си, с нестандартната си идея, с разгръщането на един мащабен сюжет? Може би - в някое друго произведение. Тук подобни неща липсваха, но от всяка страница се долавяше усещането за един разказвач, който може много повече, отколкото показва.

„Промяната“ на Мо Йен се оказа перфектното съботно четиво за човек, който е посегнал към книгата без кой знае какви очаквания, но все пак с любопитството, което предизвиква престижната награда, присъдена в края на миналата година на автора й. Самата идея - да опишеш огромната промяна в също така огромната държава Китай само чрез съдбата на един-двама провинциални герои в автобиографичен стил - е доста нестандартен подход.

Мо Йен започва разказа си за Китай от 70-те години на миналия век, докато героят му расте и навлиза плахо в живота. Промените, случващи се със страната, са маркирани на фона на амбициите и стремежите на плахия младеж и собственото му развитие. Малката промяна - от мечтата да стане шофьор на камион до бъдещето на известен писател, вероятно е и символ на по-големите, белязали прогреса на източната страна.

Авторът разказва много увлекателно, съвсем простичко и разбираемо, а стилът му поглъща вниманието със своята непринуденост. Без да казва нищо ефектно, без да представя уникален сюжет или пълнокръвни герои, книгата увлича и е доста приятна за четене. Особено затрогваща е наглед прозаичната история на един камион, около който се завърта историята на героя - ветеранът от Корейската война Газ-51. Може би има значение фактът, че си падам по военните камиони, а може би е просто сантиментален елемент от разказа - каквато и да е причината, камионът ми се стори един от главните герои на книгата. Най-малкото, описан е с толкова подробности, колкото нито един от останалите герои.

Без да оставя впечатление за неповторим литературен гений, „Промяната“ е четиво, което спечели симпатиите ми. Неангажиращият стил на автора пасна идеално на съботната ми почивка, в която книгата се вписа идеално.

Георги Грънчаров

*Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“