„Калокаин“ на Карин Бойе е доста мрачно четиво. Антиутопия, напомняща на „Ние“ и „Прекрасният нов свят“. В едно необозримо бъдеще върху руините на сегашната цивилизация се е издигнала Световната държава – общество, подчинено на тоталното обезличаване и размиване на личността в служба на мъгляви идеи за равенство и прогрес. Личността е нищо, животът е труд, семейството е просто инструмент за създаване на нови другари-войници, които да се влеят в потока от други другари-войници, еднотипни, безлични и безгласни.
В Химически град номер 4 един учен работи върху ново изобретение, което може да се окаже революционно. Вещество, каращо човек да разкрие всички свои тайни, освободен от задръжките и страха. Тестовете на новото откритие – т. нар. калокаин, се извършват върху доброволци от специалната Доброволческа жертвена служба. Това са хора на различна възраст, доброволно приели да участват във всякакви ужасяващи експерименти, съсипващи здравето им и обричащи ги на преждевременна смърт или тотална инвалидност.
Тестовете не само доказват успеха на калокаина за разкриването и на най-съкровените тайни, но и водят до изненадващо откритие – в тотално контролиран свят, подчинен на идеологията, съществуват хора, които се опитват да мислят различно. Не нещо революционно, не подривна дейност, не някаква тайна организация – просто хора, поставящи под съмнение основния принцип – на недоверието между хората. Недоверието е в основата на цялата идеология – всеки трябва да се съмнява в другия, децата трябва да докладват родителите си, човек за човека е вълк. И когато някой постави този принцип под съмнение, той поставя под въпрос цялата Световна държава…
Книгата е доста добра и със сигурност ще се хареса на почитателите на антиутопиите. Мрачните картини, които рисува Бойе, могат да ни накарат да си зададем разни въпроси. За самите себе си. И добре, че все още не е измислен някой истински калокаин – не се знае дали ще харесаме собствените си отговори.
Георги Грънчаров
Поздравления на „Ентусиаст“ за изданието и оформлението! Кориците, освен красиви и загадъчни, за с някакво интересно гумирано покритие (книгоиздатели, пребийте ме, не знам как се казва!), което прави досега в „Калокаин“ още по-жив.
Впечатления от книгата вижте и при Жюстин…
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Библиотеката 