Човекът, който проникна в Аушвиц


Хората, които все още могат да споделят своите преживелици от времето на Втората световна война близо 70 години след края й, със сигурност стават все по-малко и по-малко с всеки изминал ден. Кое би накарало един човек да чака толкова години, за да разкаже своята интригуваща история? Това беше първият въпрос, който си зададох, когато видях тази книга. И въпреки обясненията на автора й, въпросът продължава да не намира отговор.

Британският войник Денис Ейви, участвал във войната срещу Германия и дочакал капитулацията й като военнопленник в Източна Полша, пише своите мемоари едва през 2011 г. Вероятно те биха минали незабелязано за широката общественост, ако не беше един особен момент от тях, дал основание и за заглавието на цялата книга - „Проникване в Аушвиц“. Това вече е нещо друго. Проникване в Аушвиц, при това доброволно, от любопитство? Кой би направил подобно нещо? Денис Ейви твърди, че го е направил. Въпреки съмненията на различни критици, журналисти и историци.

auschwitzСама по себе си „Проникване в Аушвиц“ е доста интересно четиво. Авторът разказва изключително подробно за бойния си път, който започва от пясъците на Северна Африка и всъщност свършва именно там. Сраженията срещу италианците приключват, в Африка настъпва Ромел с неговия „Африкански корпус“ и за британските войски положението се затяга. Ейви попада в германски плен и е изпратен обратно в Европа. По пътя обаче корабът му е торпилиран от съюзническа подводница - загиват голяма част от пътуващите, предимно новозеландски военнопленници. Младият британец успява да се спаси и да се добере до бреговете на Гърция. Отново е заловен и изпратен в лагер, разположен съвсем близо до Аушвиц III Моновиц, един от няколкото лагера в ужасяващата система, запомнена от историята с името Аушвиц.

Тук британският войник разбира колко щастлив е, че се е родил в англо-саксонска страна. Макар и принудени да работят, англичаните са третирани сравнително добре. Отношението към руските пленници и към евреите е било като към животни. Именно там, трудейки се на новостроящия се завод на индустриалния гигант ИГ „Фарбен“, Ейви с удивление забелязва ходещите скелети в раирани костюми, които като мравки сноват по обекта и работят до пълно изтощение от сутрин до вечер. Усеща и сладникавата миризма на дим, идваща от лагера в далечината. Слуховете витаят наоколо, но за един военнопленник е трудно да разбере нещо повече. У него се заражда безумното желание да проникне в Аушвиц. Самата акция представлява съвсем кратък момент от около 30 страници, в който британецът на два пъти разменя дрехите си с раираните дрипи на еврейски затворник и влиза в лагера за по една нощ. Не научава много повече, отколкото е знаел до този момент, но адреналинът със сигурност е бил впечатляващ.

Последната част на книгата е посветена на следвоенния живот, в който Ейви запазва мълчание за своите премеждия. По собствените му думи - никой не се е интересувал от това. Едва преди няколко години той разкрива какво е извършил и медиите надушват темата. Всъщност книгата е и последствие от разшумялата се история. И макар заглавието й да е преди всичко маркетингов трик (реално половината книга са военновременни спомени, останалата половина - спомени за годините след войната, а страниците, посветени на проникването в Аушвиц - едва около 30), книгата е доста добро четиво и увлича с гледната точка на един британец, който е успял да види от мястото на събитието пусната в действие огромна машина за изтребление на хора, наречена Аушвиц.

Самият той спасява от сигурна смърт един от евреите, като му осигурява голямо количество цигари - стока, по-ценна от злато в лагерите. И неговият разказ, макар и закъснял с около 70 години, идва да напомни на съвременниците за времената, когато човешкият живот е струвал по-малко от една цигара…

Георги Грънчаров

*Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Skyprint“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: