Ако си представим, че книгите са като храната, то има такива, които можем да „консумираме“ на крак; такива, които ни оставят гладни за още, или пък онези, които не са съвсем по вкуса ни. Има обаче и книги, на които трябва да се отдадеш, както се отдаваш на празничното настроение около богатата трапеза. Истинско угощение е книгата, за която ще ви разкажа днес, и с която ви поздравяваме за празника.
„Угощението на Джон Сатърнъл“ на Лорънс Норфък от няколко дни вече е сред най-любимите ми книги. Удоволствието от прочитането ѝ идва от толкова много източници, че времето, което прекарах с нея, беше специално. Освен че историята е завладяваща, стилът на Лорънс Норфък е толкова съвършен, че няма как да не го споделя, с риск да не ми повярвате напълно - в тази книга няма и един излишен ред, няма и една дума, която да не си е на мястото. Героите и събитията са непредвидими, любовта е описана прекрасно, а угощението - реалистично. Не мога да изтъкна и един недостатък на прочетеното, затова ще ви разкажа съвсем бързо за героите.
Джон е момче с „демон“, който живее в гърлото му, или поне така сам нарича способността си да познава всички аромати, билки и подправки, които достигнат до обонянието му. След като е прогонен от родното си село Бъкланд заедно с майка си, Джон научава една тайна. След време, когато майка му умира, Джон е изпратен на работа в имението на сър Уилям Фримантъл, където му предстои да разкрие още повече загадки за своето потекло, както и за „градините на Сатурн„. Малкото момче се превръща в най-уважавания готвач, като дори има честта да сервира на самия крал. Докато черпакът звъни в кухнята, ястията се приготвят едно след друго, помощниците стържат купички, осоляват месо или пекат хляб, между Джон и дъщерята на сър Уилям Лукриша се заражда силна връзка, която прераства в истинска любов.
Човек обаче не може да предвиди къде ще го отведе съдбата. В тази история героите ще загубят всичко, на което са държали и което са обичали, за да открият силите в себе си да го съградят наново. Злодеите в книгата нямат свръхестествени сили - и те, като всеки зъл и отмъстителен човек, са плод на завистта и жестокостта, възпитавани единствено у хората.
Норфък препуска бързо през годините, в които Джон от малко сираче израства в уважаван майстор, като отсява за нас само събитията, които е абсолютно задължително да сподели с читателите си. Ето тук изпъква най-силно талантът на Норфък - държи читателя в непрекъснато очакване, без да губи интереса му дори за секунда.
„Угощението на Джон Сатърнъл“ не е книга, която ще забравите лесно, защото ще присъствате изцяло във всеки един момент от разказа. Препоръчвам я на всеки, който обича кулинарията, историите за нея, любовта, но и на всеки, който е закопнял да прочете една наистина прекрасна книга.
Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. Gourmet Publishing
Книгата е прекрасна, имам резерви за превода.
Да, аз по-скоро се изненадах от някои сериозни пропуски в редакцията, но дори това не можа да помрачи прекрасното четиво. 🙂