На изток от запада


Сякаш осем различни писатели са включили по един свой разказ в този сборник. Осем различни писатели, всеки от които със собствен стил. А всъщност всички са дело на един човек - Мирослав Пенков. Неговата книга „На изток от запада“ се превърна в събитието на изминалата година, а той самият спечели международната награда на BBC за разказ 2012 г.

Затваряйки последните страници на сборника, си мисля едно нещо. Мисля си колко хубаво би било повече от книгите на съвременни български автори да бяха така добри. На ум се опитвам да изброя други добри родни автори и се сещам предимно за емигранти, емигранти, емигранти… Сякаш съдбата на голяма част от стойностната българска литература е такава - да бъде създавана извън родината. Не говорим за Ботев и Каравелов, които също са писали извън границите на България, а може би пък има сходни черти между тяхното време и нашето.

Мирослав Пенков пише на хиляди километри от родината си. И въпреки това неговите разкази са изцяло пропити от нея. От родното, чийто образ сякаш се изостря, независимо от разстоянието. В някои от произведенията почти разпознаваш стила на Елин Пелин и Йовков, само че пренесли се напред във времето с малко повече от половин век. Елин Пелин и Йовков на късния социализъм и прехода, как ви звучи това? Всъщност е само малък, малък щрих. Има още много. Митология и история, романтика и спомени, обикновени и необикновени житейски истории - разказите са толкова различни, и при все това има нещо, което ги обединява. Родината, която авторът е напуснал и която не спира да тревожи мислите му. Родината, в която се завръща постоянно, разказвайки за хайдушки истории, срещи с цигани, родопски майстори на гайди, митинги, партизани и още, и още… Разкази за срещи и раздели, за скръб и надежда, за граници - държавни и душевни, за болки и поверия. Разкази, които ни връщат десет, двайсет, сто години назад, за да ни покажат една България, която ще ни накара да се запитаме - познаваме ли я ние, които живеем тук. Познаваме ли я такава?

Непременно прочетете тази книга. Силата на написаното, невероятното майсторство на автора й и смелия подбор на теми и герои ще ви остави без думи. Прочетете я, преди да посегнете към съмнителните произведения на редица други прехвалени местни герои с претенции за писатели. И, по дяволите, ако е съдено най-добрите ни творци да живеят и създават зад граница, така да е. Но нека да ги има. Явно разстоянието изостря образа на родното и изкоренява нарцисизма, който иначе така добре вирее по нашите (литературни) хоризонти.

Георги Грънчаров

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

Едно мнение за “На изток от запада

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: