Градината на желанията

Преди известно време сънувах нещо магическо. Колкото повече се опитвах да разгадая значението на този сън, толкова повече губех връзката и смисъла. В основата на всичко беше едно гигантско дърво с широка корона и със собствена душа. Изживях един от онези моменти, в които всичко ти се струва наситено със скрито значение. Затова ми се стори странно, когато през следващите дни прочетох няколко книги, в които ставаше въпрос за дървета. Една от тези книги беше „Градината на желанията“ на Сара Адисън Алън и тъй като наближава денят на влюбените, мисля да ви подаря едно романтично ревю в аванс. 😉

В общи линии, както често съм споделяла с вас, не мога да устоя на книга, в която става въпрос за храна и любов. Латиноамериканската литература е ненадмината в това отношение, но и С.А. Алън се е справила страхотно с нейните две героини с вещерски наклонности – Клеър и Сидни. Всъщност са си съвсем нормални хора, само където Клеър може да влияе на настроенията на хората чрез ястията, които приготвя (което си е доста опасно, тъй като е собственичка на агенция за кетъринг), а в двора на къщата им расте дърво с магическа сила: всеки, който отхапе от ябълките му, ще види най-важния момент в живота си. Поради тази причина сестрите, а преди тях и баба им, се опитват да предпазят хората от вълшебното дърво. Дотук в книгата има препратки към творчеството на Лаура Ескивел (с вълшебната храна), към Адам и Ева с тези изкусителни ябълки, а когато се появяват мъжете (защото няма как без тях все пак), има силни Никълъс Спаркс моменти. Най-хубавото на тези сравнения е, че ако и вие като мен харесвате тези автори, то няма как да не останете очаровани и от „Градината на желанията„.

Картина на Elaine Reed

Историята се развива в градчето, от което майката на двете героини е избягала като млада. По ирония на съдбата точно това градче ще се окаже най-сигурното място за нейните вече големи деца, а градината, в която расте тайнственото дърво, ще обедини двете сестри и ще дари с щастие дъщерята на Сидни. Това е книга за жени, но далеч не всички женски образи в нея са симпатични и положителни. Напротив – ще се сблъскаме с много завист и интриги, като отношенията между героите ще скачат от крайност в крайност, докато накрая се намери балансът.

Мъжете в книгата, излишно е да казвам, са перфектни: перфектният злодей срещу перфектния приятел, който иска да бъде и перфектната любов на съответната дама. Клеър обаче не иска да се обвързва, а пък в живота на Сидни има прекалено много мъже, така че тя трябва да прецени кого да остави и кого да забрави завинаги.

Книгата е романтична и оптимистична, почти наивна, ако такова определение може да се даде на литературна творба, без това да обижда стойността ѝ. За мен беше удоволствие да я прочета, както предполагам ще е за всеки, който е дочел поста до края, така че можете да си направите един малък подарък, който да ви отведе за няколко часа ако не в градината на желанията, то поне в един по-романтичен свят.

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. ЕРА

Вижте още:

„Тайна с цвят на праскова“