Иво Андрич… Всяка среща с неговия неповторим стил е като разходка в отдалечено и усамотено кътче, където си сам със себе си и своите мисли. Сборникът с разкази „Знаци по пътя“ не прави изключение. Не се чете навсякъде и по всяко време. Нужно е спокойствие, препоръчително е удобно кресло. Разпалена камина и чай само ще отворят още повече сетивата и ще засилят ефекта. Иво Андрич е терапия – за забързаните, урбанизирани и устремени към някакви неясни бъднини хора. Кратка и ефектна пауза от безумното препускане в матрицата.
Но внимавайте – не разваляйте усещането, като посегнете към книгата просто между другото, без наистина да сте в подходящото разположение на духа. Защото Иво Андрич и неговите разкази го изискват.
Толкова са различни един от друг… И все пак така личи майсторският стил на писателя! Самият той споделя, че никога не е писал истински романи, а по-скоро нахвърляни размисли и разкази, които придобиват някаква форма сами по себе си. Така е и в краткия сборник „Знаци по пътя“, където читателят отново попада в един забравен калейдоскоп на балкански случки, места и герои. С голяма любов пише Иво Андрич за Балканите. Дава воля на спомените си, за да изрови от миналото ценни моменти, а характерите, които описва, са толкова познати, толкова близки… балкански.
Не се опитвайте да четете разказите наведнъж. Препоръчителната консумация е по един – всеки от тях си е малка вселена, лична панорама, която живее свой собствен живот, а надникването в нея е привилегия за читателя.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.
–––––––––––
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Иво Андрич – „Мостът на Дрина“
Иво Андрич – „Разкази за особняците и малките хора“
Библиотеката 