Червената книжка с произведения на Чарлс Дикенс излезе преди Коледа със заглавие „Коледна магия“. Макар празниците да отминаха и вече да сме на съвсем друга вълна, ще си позволя да ви препоръчам това четиво, защото без значение заглавието - Дикенс си е Дикенс и магията на неговите повести не се влияе нито от времето, още по-малко от сезоните. Трудно ще ми е да напиша много, защото ми се иска просто да ви кажа: „Прочетете!“, но все пак ето какво ще намерите между твърдите корици на това издание:
Две повести са се сгушили на топло: „Щурец в огнището“ и „Сделка с призрак„. На страниците пък от време на време „изникват“ детайлните илюстрации от художници като Джон Лийч, Ричард Дойл и Кларксън Станфийлд, които допринасят за по-ясната представа за света, описан с думи. Преводът е истинско удоволствие, но това са само външните признаци, които са просто средство. Истинската магия се крие в разказа на Дикенс, в начин, по който поднася информацията, навързва невидимите нишки между съдбите на героите, представя човешката страна дори на най-коравосърдечния човек и вярата, че накрая, независимо от всички съмнения, терзания и мъката, която само някой с изстинало сърце може да причини, доброто и истинското щастие са способни да творят чудеса.
„Щурец в огнището“ е по-жизнерадостната от двете повести и историята ми напомня малко на комичните ситуации, които се получават от обърканите, недоизказани и необяснени човешки мисли и действия в някои произведения на Шекспир. Не мога да кажа обаче, че усмивката ще се появи на лицето ви преди да е дошъл самият край на повестта. Защото за да заслужат щастието си, героите на Дикенс трябва да минат много труден път, който започва и свършва в тяхната собствена душа. Точно заради това този ненадминат автор може дори да те разплаче, може да те накара и да стоиш много време загледан в текста, недоумявайки как е могъл да се изкаже така, че да те накара да предприемеш своето собствено пътуване към себе си.
„Сделка с призрак“ е като тъмна сянка, която ни показва последиците от това да забравиш, което ни лишава от възможността да простим. Много силно е било желанието на автора да ни покаже колко страшно може да бъде да се лишиш от себе си, да загърбиш спомените си, да изтриеш чувствата си. Едно малко дете се превръща в събирателен образ на всичко лошо, което може да сполети не само конкретния човек, но и цял народ. „Всичко в това изоставено създание е мъртва, безплодна пустиня.“ За да има такива създания са отговорни всички, които подминават проблемите със затворени очи, устремени единствено към собствените си цели.
И двете повести обаче имат нещо общо и това е опрощаващият и даващият безрезервна обич и подкрепа образ на жената. Дали ще е Дребосъчка или Мили, тя винаги е там, където хората имат най-голяма нужда от топлина, домашен уют, добра дума или верен приятел. Дори не дотам симпатичната госпожа Тетърби, която непрекъснато хока малкия Джони, не се оставя на самосъжалението, а винаги е готова да създаде топла семейна обстановка за многобройната си челяд.
Четете Дикенс, защото от магия имаме нужда не само по празниците, а целогодишно.
Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от изд. ЕРА