Please allow me to introduce myself
I’m a man of wealth and taste
Иде реч не за Луцифер от безсмъртния хит „Sympathy For The Devil“, а за неговия автор, лейдис енд джентълмен, мистър Мик Джагър! От автора на една от най-добрите биографични книги за Кърт Кобейн - Кристофър Сандфорд, и благодарение на изд. „Еднорог“, в края на 2012 г. на българския пазар излезе „Мик Джагър. Бунтарят-рицар“. Книгата представлява обстойно изследване на бурния живот на 69-годишния лидер на „Ролинг Стоунс“, човекът, който не се страхува да заяви за себе си „Аз и Кралицата сме едни от най-хубавите неща, които има Англия. Аз и Кралицата„.
Всичко започва в началото на 60-те години в консервативна Англия, която тъкмо е разтърсена из основи от бийтълманията. Като контрапункт на четиримата спретнати музиканти от Ливърпул се появяват петимата от „Ролинг Стоунс“ - скандални, рошави, незачитащи никого и нищо и свирещи черен американски блус. Певецът на групата е особено интересен. Докато всички приятели и роднини му възлагат големи надежди за кариера като журналист или политик, с академични познания и интереси в различни области, младият Мик Джагър се впуска в музикалния бизнес, за да се превърне в истинска рок-икона и символ на 60-те години.
Амбициозен и вечно преследващ успеха, Джагър изненадва както феновете, така и критиците с дълголетието на своята музикална кариера. Докато всички прогнозират края на групата още през 60-те години, „Ролинг Стоунс“ успяват да превъзмогнат смъртта на Брайън Джоунс, тежката наркотична зависимост на Кийт Ричардс, както и безкрайните конфликти между Джагър и Ричардс, белязали 80-те и 90-те години. Всичко това е описано доста детайлно в книгата, с присъщата на Сандфорд добронамерена ирония и журналистически нюх. През 2012 г. групата празнува 50 години на сцената и петимата рок ветерани не изглеждат, сякаш имат намерение въобще да я напускат.
You’ve got to move like Jagger
Докато четях книгата, често си пусках „Shine a Light“, филмирания концерт на групата от 2006-а година в Бийкън Тиътър. Рок динозаврите вече са минали 60-те, зад гърба им е над 40-годишно присъствие на сцената, физически изглеждат като ексхумирани след дълъг престой в египетска пирамида (както самият Сандфорд оприличава Кийт Ричардс на този концерт - „като човекоподобен„), но енергията и пламъкът в очите на тези хора, почти младежкият дух, който излъчва всяко парче, направо са изумителни. В центъра на всичко е Мик Джагър, разбира се - върти кльощавия си задник по същия начин, както преди 40 години, размахва ръце във въздуха и цялата зала е неговото величествено присъствие.
Въпреки че не е официално одобрена от Мик Джагър, книгата е наистина изключително сериозен труд на опитния музикален биограф, а свидетелствата на редица хора, имали досег в един или друг момент с легендата Джагър, придават богати нюанси на неговия образ. Заедно с автобиографията на Кийт Ричардс, за която ви разказах преди време, „Бунтарят-рицар“ ще открехне на любопитния читател доста интересни страници от историята на една легенда. Защото „Ролинг Стоунс“ отдавна са легенди, истинско щастие е, че дори можем да ги наречем „живи легенди“. След всичко…
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Еднорог“
-----------------
Ако статията ви е харесала, вижте още от музикалния рафт:
Чарлс Крос - „Nirvana. Биографията на Кърт Кобейн“