В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с провиснали коренища и мирис на влага… Не - това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство…
Един от най-хубавите подаръци, които получих за Коледа, бе именно „Хобит“ на Дж. Р. Толкин. Мина доста време от ученическите години, в които за пръв път се срещнах с хобита Билбо Бегинс и неговото неочаквано приключение, а с времето някои детайли избледняват. Чудесен повод да си припомня книгата бе и съвсем скоро тръгналият по кината филм „Хобит“, очакван месеци наред с нарастващо нетърпение. Но си казах - първо книгата, после филмът!
„Хобит“ е очарователен шедьовър. Още с първото изречение потъваш в един свят, от който не ти се иска да излизаш. Със сигурност има нещо магическо в тази книга, а и в невероятния стил на Толкин, който умее да създава цели светове, народи, епохи и езици, които да интригуват въображението на малки и големи.
Когато край дупката на Билбо Бегинс наминава вълшебникът Гандалф, уважаваният хобит от Графството все още не подозира в какво приключение му предстои да се впусне. Приключенията по принцип не са типични за хобитите, които обичат тихия и спокоен живот, двете закуски и пушенето на лула край камината. Но всичко се променя, когато тринайсет джуджета и един вълшебник нахлуват в дупката на Билбо с предложение, което не може да се откаже - а именно, да тръгнат на дълъг и опасен път в търсене на отдавна изгубеното съкровище на джуджетата. Между тях и съкровището лежат опасни и непознати земи, бродят жестоки гоблини и други мрачни твари, а пътят се вие сред планини и гори, през усоите на Мраколес и опасните пропасти на Скалистите планини.
Приключението е толкова интересно и вълнуващо, че не е възможно да се отделиш от книгата дори за миг. Тук именно е и първата ни среща с Ам-гъл, неприятното същество от подземната пещера, което пази Единствения Пръстен. Билбо ще намери пръстена, който ще стане повод за други, още по-опасни приключения в съвсем друга история. Ще се срещнете с елфите в последния удобен дом - Ломидол, с езерните хора от Дългото езеро, с повелителя на мечките Беорн и с орлите, владетели на небесните простори. В края на приключението ще се изправите срещу Смог - най-големия и най-страшен от драконите на Севера, който пази като очите си всяка жълтица от несметното древно богатство на джуджетата. Предстоят битки, опасности и героични постъпки, които ще ви накарат да се влюбите завинаги в света на Толкин и неговата Средна земя. А това е любов за цял живот!
Публикувано от Жоро
Добре си го написал, Жоре 🙂
Сега продължи и с властелина, ако не си го чел.
Чел съм го, разбира се - два пъти, още като ученик 🙂 Но пак трябва да го прочета - поне веднъж на десетилетие :)))