Когато вкъщи се появи новата книга на Бил Брайсън и видях, че е посветена на Шекспир, знаех, че ме очаква огромно удоволствие от прочитането ѝ. Като малка непрекъснато цитирах любими части от „Ромео и Жулиета„, а по-късно и от други произведения на Уилям Шекспир. Разигравах малки театрални постановки в главата си и се радвах на екранизациите, когато имаше такива, но по-често ходехме на истински театър. Тази книга обаче не е събрала в себе си произведенията на най-известния англоезичен автор. „Шекспир. Светът като сцена“ е плод на огромния труд на Бил Брайсън, който събира, изчита и синтезира колкото се може повече от писанията на хората, опитали се да разгадаят неизвестността около личността Уилям Шекспир, и ни ги поднася в удивително кратка и смилаема форма.
Все пак можем да се порадваме и на личното мнение на Брайсън, както и на тънкото му чувство за хумор. Някои от теориите за Шекспир той отминава с насмешка, след други поставя въпросителна, но за всички се старае да дава изчерпателно обяснение и да се обосновава в твърденията си. Харесвам стила му на писане - лишен е от всякакви емоции, само тук-там се прокрадва по някоя саркастична забележка, която ще ви накара да се усмихнете. В тази книга е още по-обран, отколкото в „У дома„, но за сметка на това информацията, която ни предоставя за времето, в което Шекспир е живял и творил, е много любопитна. Специално за мен, тъй като обожавам да чета всичко за Англия и за живота там през изминалите векове въобще.
Като цяло в „Шекспир. Светът като сцена“ няма да откриете нищо кой знае колко неизвестно или сензационно за този велик драматург. Ще разберете обаче много подробности за хората, с които е общувал, за обществото, в което е живял, и за порядките, които са били общоприети по това време. Дори да не беше посветена на Шекспир, книгата е чудесно четиво и поредното добро дело на Бил Брайсън, който ни подава ръка и ни повежда в детайлната картина на една отминала епоха.
Публикувано от Девора
Книгата беше любезно предоставена на библиотеката от изд. „Еднорог“