40 правила на любовта


Вървяхме си с Петя по „Стамболийски“ и не особено тактично се поинтересувах какво да ѝ взема за рождения ден. Така стана дума за Елиф Шафак и нейното творчество. Петя си поиска „Любов„. Това беше преди повече от половин година. Сега Петя е в страната, която свързваме най-често с любовта, а пък аз започнах да се лутам между миналото и настоящето, точно като главната героиня в романа - Ела.

Историята на Ела започва съвсем обикновено - тя има привидно спокоен живот с хубав дом и семейство, но малко по малко започва да осъзнава, че ѝ липсва любовта. Случайно (доколкото може да има случайни неща) при нея попада ръкопис на книга, която трябва да рецензира. Тази книга, „Сладко богохулство„, успява да върне самоувереността ѝ, да я излекува от съмненията и дори да донесе любов в живота ѝ. Промяната е коренна и завършена - един човек се отърсва от старото си Аз и прегръща новото.

Противоречиво е мнението ми за „Любов“. В нея са преплетени две истории - една съвременна и друга, посветена на персийския поет Руми и странстващия дервиш Шамс от Тебриз.

Ако книгата беше само за Ела, нямаше да имам какво повече да ви споделя. Разказът за нейния живот не ме спечели, но той беше някак между другото - сякаш по-скоро образец за прераждането, което трябва да се случи с читателя, а не толкова важно за стойността на книгата. За мен  беше излишно и дори на моменти наивно и досадно, но поне съвременната нотка и сюжетна линия бяха в периферията. Истинската история принадлежеше на Шамс, Руми и тяхната любов. Трудно е да обясниш огромния ентусиазъм и искрена обич между двама мъже, още по-трудно е да представиш взаимоотношенията им в техния чист и лишен от пошлост вид. Защото любовта между тези герои, поне според авторката, е просто редкият шанс да срещнеш сродната си душа и да се чувстваш напълно завършен и в хармония със себе си и с останалите.

Разказвам ви за тази любов, но книгата съвсем не е посветена само на нея. Всъщност романът представя 40 правила на любовта, родени от текстовете в Корана, но интерпретирани от дервиша Шамс. Ако едни четат писанията буквално, други откриват божествен смисъл дори между редовете и твърдят, че тази конкретна книга може да се чете на различни нива. Повечето хора четат на най-повърхностното ниво, а малцина са тези, които разбират истински светите думи. Така ще ви обясни Шамс. Аз не съм чела нито Корана, нито Библията, но след като прочетох „Любов„, изпитах известно желание да направя свой прочит и на двете.

Любов“ разказва увлекателно за съдбите на много хора. Най-хубавото на тази книга за мен бяха разказите от първо лице. Дори най-епизодичните герои имаха своето поле за изява - няколко страници, на които са изписани съкровените им мисли. В нашата вселена всеки е център. Понякога ние сме главните герои, но в историята на някой човек, появил се за малко в живота ни, всъщност сме в позицията на случайни и незначителни комети. Това обаче не ни прави по-малки в собствените ни очи и ми се струва, че е едно от нещата, които Елиф Шафак е искала да сподели с читателите си.

Сега, когато пиша това ревю, си давам сметка за много повече неща, отколкото докато четях самата книга. Всъщност може би трябва да я прочета още мнго пъти, за да успея да разбера поне част от загадките и въпросите, които авторката е скрила между редовете. Шамс оприличава четенето на Корана като поток, в който има много различни течения. Всеки човек е течение - има свой път и е на различна дълбочина в разбирането си. Ела пък изчита „Сладко богохулство“ два пъти, защото иска да разбере книгата по-добре. Май авторката ни е подсказала достатъчно добре какво трябва да направим и с нейната книга. 😉

Последното нещо, което ще ви споделя за „Любов„, е, че може да бъде разглеждана и като наръчник по психология. Правилата вътре наистина са 40, представени са в различен шрифт, така че лесно можете да си ги намирате и препрочитате, а всяко едно от тях е част от по-голямата история на любовта. Някои от тези правила са наистина чудесни и си струва човек да се замисли за всички тези емоции и действия, които стоят зад думата „любов“ и които пазим понякога прекалено дълбоко скрити.
С това ревю се плъзнахме по повърхността на един роман. Пожелавам ви да се гмурнете в теченията му и това да ви достави удоволствие и себепознание.

Публикувано от Девора

*Снимката на красивата Елиф Шафак е от списание EVA, или поне така разбрах. При всички положения поздравявам фотографа и ако някой знае кой е, с удоволствие ще напиша името му тук.

3 мнения за “40 правила на любовта

  1. Девора каза, че всяка книга носи нещо на човек. Тази ми донесе много. Прочетох я покрай новогодишните почивни дни и мога да кажа, че това беше перфектното ново начало. Книгата ме одухотвори и ми даде един нов поглед над живота. Вече почти месец по-късно продължавам да се възхищавам на „непукизма“ и вярата на Шамс, на мъдрите слова на Руми и дори на смелостта за промяна у Ела.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: