Развалината. История на комунизЪма

на

Много са книгите, които се занимават с болезнената тема за забравата. Или по-скоро за липсата на забрава. За невъзможността да забравиш. Става въпрос, разбира се, за близкото минало. Онова, на което ние, източноевропейците, все не можем да му намерим място. Връщаме се към него, за да обясним разочарованията си, отричаме го или пък си спомняме с някаква необяснима носталгия за него. За травмите от тоталитарните режими разсъждава доста обстойно Ерна Парис във великолепната си книга „Дълги сенки“. Там тя пише именно за онези хора и народи, които не могат да се справят с травматизиращите сенки на миналото.

С абстрактната задача да превърти лентата на близкото минало, но с отпечатъка на своя личен ракурс, се е заел и унгарският писател Ендре Кукорели в своята книга „Развалината. История на комунизЪма“. Абстрактна, защото е наистина доста смело намерение с оглед на заглавието – история на комунизЪма, и на подхода – личните спомени и разсъждения на един единствен човек. Резултатът е един доста вглъбен, почти интимен разказ-откровение, съставен от нахвърляни размисли, накъсан от случки и житейски истории. Тъжен разговор със себе си на един човек, разочарован не толкова от същността на режима, колкото от реакцията на другите, от примирението им, бездействието им, покорството и приемането му като нещо неизбежно и нормално.

Това е разказ на човек, чувстващ себе си крайно несъвместим с тази реалност; крайно отчужден, различен и същевременно – каква ирония – участник в цялата пиеса. Участник в ритуалите на режима, в пропития от идеология и централизирано дирижиран живот.

Разочарование може би дори не е точната дума. Погнусата и отвращението на автора от комунизма са на всяка страница. В личните спомени, във въпросите, които задава, в разсъжденията за главните действащи лица – унгарски и съветски, идеолози и управници.

„Не ми се налагаше сам, от само себе си, да се досещам за това, че комунизмът не е добро нещо, не се досещах, защото изобщо не ми хрумваше, че би могъл да бъде нещо добро. Отвратителен. Ужасен. Страшен. Беше очевидно, така го виждах, бях заобиколен от този ужас“.

Впечатления и размисли се преплитат, докато авторът ни връща в спомените си от родната Унгария, през посещенията си в Съветския съюз, та чак до „витрината на социализма“ ГДР. И все пак това не е история на комунизма, нито опит за анализ на епохата. Книгата е лично послание и лична изповед – мрачно обяснение или по-скоро опит за обяснение на преживяното. Опит за възстановяване на картината чрез напомняне за нейната гротескност.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „ЕРГО“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.