Докато простосмъртните спят…

Вонегът…

За милиони читатели по света името говори само за себе си. Обожаван и издиган  в култ заради неповторимия си стил, Кърт Вонегът определено е един от стълбовете на американската литература от ХХ век.

Сборникът  „Докато простосмъртните спят“ всъщност излиза за първи път на английски през 2011 г., макар разказите да са писани доста назад във времето. А причината да посегна към него беше голямото объркване, причинено ми от коренно противоположните впечатления, които оставиха в мен две негови книги. Да, изкючително много харесах „Кланица 5“ и не, определено не харесах „Котешка люлка“. Къде е проблемът, запитах се. Трябваше ми трети опит; нещо, което поне малко да наклони везните в някаква посока…

„Докато простосмъртните спят“ ме грабна още с първия прочетен разказ. А дори не ги четях подред. Избирах произволни, потънал в безвремието на лятната отпуска… Харесвах си заглавие и четях, а след края му оставах с провлечена усмивка от майсторството на Вонегът да вкарва читателя в увлекателните си истории. На пръв поглед обикновени герои, нормални (и не толкова) житейски ситуации, но разказани така, сякаш бих се заклел, че са напълно автентични и реално съществували.

Написани с финес, с премерен хумор и стабилни дози ирония, историите очароват. Някои фрази направо се запечатват в съзнанието и после се връщаш отново и отново към тях, казвайки си: „Пустият му Вонегът!“. Понякога финалът е очакван, съвсем обикновен и без сензации, друг път авторът отново те изненадва. Но вкусът от прочетенето идва от самия стил,  от начина, по който е поднесена историята, а не от развръзката. Това е, което очарова.

Явно затова е достатъчно само да изречеш името… Вонегът.

Послепис: Корицата обаче не спира да ме смущава. Колкото и пъти да я погледна, имам чувството, че детето или малката сестра на художника са дали своя принос и в печатницата късно са осъзнали грешката.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“