За да усетиш сладостта му, трябва да го сдъвчеш

Лято е и сигурно много от вас ни четат дори на плажа, а може би все още сте в очакване на отпуската и заветните няколко дни под звуците на вълните и с малко повече късмет – без досадното подвикване на търговците. За мен това лято минава под знака на една държава – Италия. Чета италиански книги, приготвям италианска храна, опитвам италиански ликьори и много рядко се сещам да си напиша домашното по италиански. Не е нарочно, мисля си аз, но пък какво ли е случайно в този живот.
С удоволствие прочетох книгата на Марина Фиорато. За нейната „мадона на бадемите“ ще ви разкажа днес, за да ви вдъхновя да се запознаете лично с нея още утре.

Книгата е перфектното лятно четиво, особено за романтичните натури. Топлите месеци от годината имат нужда от литература, която да придава така необходимия вкус на свободата и любовните трепети. Разказвала съм ви за други летни бягства от реалността – понякога с дъх на кафе, друг път с аромат на лимони. Това лято обаче царете са бадемите. Ще усетите горчивия им вкус както в сладките амарети, така и в ликьора от бадеми. След това няма да можете да го забравите. Точно както Симонета ди Сароно не може да забрави своя любим и чувствата, които изпитва към него.

В книгата паралелно вървят две истории – и двете са за истинската любов и как тя може да промени човека: да направи от художника истински творец, от разглезеното момиче – борбена майка, от наивната девойка – истинска жена, от отдадения войник – грижовен съпруг. Преплетени една в друга са не само съдбите на главните герои, но и всички знаци, които подсказват за развитието на една или друга връзка с останалия свят.

Интересен е погледът върху религията, който хвърля светлина върху позицията на самата авторка – има само един Бог, който наричаме с различни имена, но в името на когото се извършват най-големите безумия. В книгата един от най-интригуващите герои е евреин със златна ръка, който е обречен да загуби не само част от тялото си, но и своето семейство. Разказът за Манодората е разтърсващ и дори заслужава своя собствена книга. Героят е въплъщение на всичко добро и почтено, което може да побере в себе си един простосмъртен човек. Манодората не е просто евреин, представен в романтична светлина, той е олицетворение на доброто и на истинското приятелство. Неговият враг не е просто един луд човек с власт, който се разпорежда със съдбите на хората, но и олицетворение на това колко грозно може да бъде лицето на фанатизма и опиянението от властта.

Авторката споделя със своите читатели, че голяма част от произведението й е художествена измислица, която е провокирана от малкото известни факти за художника Бернардино Луини. Докато четете книгата, ще се потопите в един въображаем свят, в който обаче ще имате свободата на собствено мнение и интерпретация. Дали ще сте съгласни с измисленото от писателката, или пък ще зададете друг тон на историята от своя собствена гледна точка? Аз клонях към второто на моменти, беше ми интересно да обогатявам ситуациите във въображението си.
Няма как да знаем какво всъщност се е случило в живота на Бернардино, но едно е сигурно – той наистина е използва един и същи модел в произведенията си – жена с червени коси, красива, спокойна и загадъчна. Според авторката на „Мадоната на бадемите“ това е неговата загубена любов.

Марина Фиорато решава, че в книгата доброто трябва да победи. Симонета открива себе си, намира истинската любов в лицето на новото си семейство, но също прави едно не по-малко интересно откритие – бадемовия ликьор, на който дава името амарето – „от думите за любов – амаре, и за горчилка – амареца„. Трябват й много години и много житейски разочарования, докато най-накрая открива, че за да усетиш сладостта на бадема, първо трябва да го сдъвчеш.

Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от ИК Кръгозор.