Представете си Ледената кралица. Какъв е образът, който изниква в съзнанието ви? Красива жена със студен поглед, може би на средна възраст, с дълги бели или руси коси, носи се в бялата си каляска сред заснежените върхове пред недостъпния си леден дворец? Може би прилича на злата вещица от Нарния? Може би нещо като Джулия Робъртс в „Огледалце, огледалце“? А какво ще кажете за ледена кралица, която е само на осем години? Която потъва в своя лишен от емоции свят, за да се пробуди много години по-късно, вече зряла жена…
В книгата на Алис Хофман разказът е от първо лице. Въпреки това, до един определен момент, сякаш главната героиня е дистанцирана от всичко, което я заобикаля. Все пак е ледена кралица, нали? От нея се очаква да бъде студена, да бъде отчуждена, да бъде недостъпна. Точно така се приема и самата тя - като безучастен наблюдател на всичко, което я заобикаля, като изповедник с маска, като човек, който може да сее смърт и студ само със силата на желанията си. Когато поредният й близък човек си отива от този свят, ред е на брат й да оправи живота й и да й помогне да заживее като обикновена жена, а не като замръзнало във времето вечно очакващо малко момиченце.
Това, което ми направи най-силно впечатление в книгата, бяха взаимоотношенията брат-сестра. Да, те не винаги са префектни. И в реалния живот е така - може да сте чужди, далечни, да не знаете какво става с другия. Идва момент обаче, когато само този, уж чужд човек, може да те спаси. Да ти помогне да започнеш живота си отначало или да е този, с мисълта за когото ще си отидеш. Вярвате ли, че кръвта вода не става? Вие колко близки сте със своя брат или сестра? Може би мислите за това често, може би не мислите за това никога, но ако прочетете тази книга, може би ще си дадете представа колко малко усилие е нужно, за да направиш този човек, с когото съдбата те е свързала така или иначе, част от живота си. Поне, докато го има.
Понякога в основата на всичко е един размах на крилете на пеперуда…
„Ледената кралица“ не е история само за любовта между брат и сестра. Алис Хофман търси равновесието и решава да срещне своята героиня с нейната пълна противоположност - с изпепеляващия мъж. Той е толкова горещ (буквално), че може да запали огън с дъха си. Дали този огън, или приятелствата, от които главната героиня непрекъснато се опитва да избяга, започват да разтопяват стените й малко по малко, въпреки нейното нежелание. В един момент обаче малкото момиченце трябва да престане да живее в измисления си свят, да свали маската на ледена кралица и да осмисли, че тя не й принадлежи. Какво ще загуби, какво ще й остане и какво ново ще открие - оставям да разберете сами.
Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство „Кръгозор“