„Кървави книги“: в плен на ужаса

на

*настръх*

Ето че за кой ли път изненадах себе си с нетипично за мен четиво. Реших да върна лентата малко назад, когато жадно попивах всички добри хорър филми, които можеха да се намерят в мрежата. Но хорър разкази? Това определено беше нещо ново за мен и реших да се хвърля в дълбокото с Клайв Баркър и неговите „Кървави книги“. Решението дойде мигновено - бях прочел предговора от преводача, след което погледнах страховитата корица и… съвсем сериозно… незнайно как си порязах пръста на ръката - съвсем мъничко, просто тънка ивичка кръв. Приех го като знак и запрелистих страниците…

... А кланетата тепърва започваха. Шест хорър разказа, написани с изумително въображение, от които те побиват тръпки и не искаш никога, никога да свършват! Всичките са доста различни един от друг - някои са по-скоро забавни, като „Плямпалото и Джак“, други са направо примери за невероятната свобода на фантазията - като „Кървавата книга“ и „Секс, смърт и звезден блясък“. Разбира се, тук са и предимно месарските gore-шедьоври „Среднощният влак за месо“ и „Кървав свински блус“, където играят ножове не на шега, а финалът идва с изумителния и мега-нетипично смущаващ „В хълмовете, градовете“. Въобще, „Уау“-ефектът е гарантиран след всеки разказ!

Питали ли сте се къде нощуват влакчетата на метрото в късните часове на нощта? По-добре недейте! И внимавайте да не се навъртате сами в метрото по нощите, защото Той дебне с безмилостна неумолимост. „Среднощният влак за месо“ определено се вряза най-силно в съзнанието ми. Хорър от край до край, а може би една по-нетрадиционна история за приемствеността в традициите. Във всеки случай дори не знаем какво се крие там, долу, в дълбините на града, който си мислим, че познаваме… „Кървав свински блус“ пък ме накара да имам едно наум, що се отнася до прасетата и тяхната общоприета…хм, безобидност. От разказа побиват тръпки, а авторът е в стихията си - зловещо изправително заведение за малолетни престъпници, забулено в тайни и мрачни животински култове. Найс, а? „Те ме дадоха на прасето…“ са думи, които дълго ще кънтят в главата ми.

Много удачно в средата на сборника е подбран разказът „Плямпалото и Джак“, който ще ви заведе в една къща, обитавана от много пакостлив и усърден в усилията си демон. Тук няма много кръв и читателят може да си вземе въздух. Затова пък разказът е доста приятен и смешен, особено на фона на задаващата се след него касапница.

Финалът, както казах, е смущаващ с „В хълмовете, градовете“. Тук въображението на Баркър направо е счупило всички рекорди, представяйки собствена версия на „Сблъсъкът на титаните“. Или какво ако титаните са направени от истински, живи човешки тела? Дотук с подсказките, чакат ви въздействащи страници и емоции, които ще ви изправят до стената. Ако се престрашите да надникнете, разбира се… Веднъж направите ли го, оттам ви поема Баркър… и няма връщане назад.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.

2 коментара Добавяне

  1. Бранимир каза:

    Остава ми само да прочета „В хълмовете, градовете“ и й пускам ревю и аз. Чудесна книга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.