„Пристан за двама“ по време на буря

От доста време насам се оглеждах за нещо разтоварващо и романтично, когато в ръцете ми попадна последната книга на Никълъс Спаркс – „Пристан за двама„. Бях спасена! Редовната ми доза любов и емоции беше доставена, така че няма да ви изненадам с признанието, че прекарах цяла неделя по пижама в компанията на именно това чудесно четиво. Беше хубава неделя…

Посрещам с ентусиазъм всяка книга на Никълъс Спаркс, макар вече да очаквам какво ще се случи (или поне да си мисля така). Понякога обаче подценявам факта, че това е творец, който не би се примирил да бъде заклеймен като посредствен автор на романтични романи, затова в неговото творчество винаги има и нещо разтърсващо, поставено на границата между реалността и свръхестественото, но винаги в контекста на човешките взаимоотношения. Не ми е трудно да повярвам на силата на духа, за която пише – няма как цялата любов, която изпитваме към близките си, да изчезва във въздуха. Тя със сигурност е способна да преодолее всички физични закони, стига да имаме вяра.

Алекс и Кейти са две сродни души, които са изминали дълъг път, преди да се срещнат. И двамата трябва да се преборят със собствените си спомени и страхове от миналото, за да могат да се отдадат изцяло на любовта си. Алекс е вдовец, който отглежда сам двете си (доста възпитани и добри!?) деца, докато Кейти бяга от своето минало.

За мен ще си остане загадка как един мъж, макар и писател, успява да опише толкова добре емоциите от женска гледна точка във всиките си книги. В „Пристан за двама“ обаче също така чудесно е разгърнат и образът на „лошия“ – бившия съпруг на Кейти. В романа той се разкъсва между огромната си и обсебваща обич към жена си и извратеното чувство за ред в човешките взаимоотношения. Всъщност Кевин си е един завършен психопат… с полицейска значка. Последното не му пречи да пребива жена си и да я държи затворена в общата им къща като някое опасно животно. Никълъс Спаркс обаче плавно ни „спуска“ в дълбокото, за да ни покаже колко горчива и отчайваща може да е битката между доброто и злото, дори когато тя е предрешена. С изненада ще откриете, че разбирате подбудите на Кевин, дори до някаква степен ще асимилирате неговата гледна точка и като нищо ще ви стане жал за този човек с тотално изкривена психика. Но не бива. Защото ако се поддадете, това може да ви коства живота…

Подкрепям позицията на Никълъс Спаркс – той насърчава жените, станали жертва на домашен тормоз, да не се отказват, да не се предават. Това е послание, което ми се иска да препредам – човек никога не трябва да прави компромиси със себе си, още по-малко в името на някой друг. Никой не трябва да се подлага доброволно на унижения и системен тормоз. А ако това стане факт, винаги трябва да вярва в собствените си сили и да се бори за промяна.
Дали Кейти ще избяга от своето минало, или ще остане негов вечен заложник въпреки любовта на Алекс,… ще трябва да разберте сами 😉

Последната книга на Никълъс Спаркс ще ви убеди, че „любовта е единственият сигурен пристан“, не само когато има буря, но и когато времето е привидно спокойно…

Публикувано от Девора

Книгата е любезно предоставена на Библиотеката от издателство „ЕРА„