Вацлав Клаус е един от ярките съвременни европейски политици. Президентът на Чехия и заклет евроскептик не е непознато лице и за българския читател – неговата книга „Синя, а не зелена планета“, появила се у нас преди 3-4 години, разбуни духовете с отхвърлянето на тезата за глобалното затопляне и тоталното громене на зелените екстремисти, под чиито идеи прозират чисто политически цели.
Наскоро на българския пазар излезе поредният му политически анализ. „Къде започва утре“ е сериозен труд, показващ Клаус във всичките му амплоа – преди всичко на икономист, но и на дългогодишен политик, антикомунист, президент и …да, евроскептик. Разделена условно на четири части, съответно четири времеви интервала (онзи ден, вчера, днес и утре), книгата проследява развитието на политическата система и политическия живот в Чехия през последните 60-70 години. По-конкретно, политическите измерения на комунизма, историята на неговия провал и трудното „прохождане“ на наследилата го демократична система. Използвайки един почти научен подход, Клаус препраща ретроспективно към годините на „реален социализъм“, след което прави прецизен срез на „кадифената революция“ от 1989 г. и нейните последици. Като икономист той е във вихъра си, докато разнищва същността на комунистическата система, което, признавам, е доста труден момент от книгата за човек без трайни икономически интереси или подходящо образование. Правейки ясна уговорка за разграничението между реален и хипотетичен комунизъм, Клаус напоително представя редица икономически характеристики на реалния модел, стигайки в крайна сметка до заключението, че неговият крах е по-скоро вътрешен колапс, отколкото резултат от външни явления (остава отворен въпросът как пък точно в края на 89-а решиха да колабира целият Източен блок).
Интересно е обаче виждането му за това как се е променял живота на гражданите в различните етапи на социалистическото минало или по-скоро как са привиквали те с този живот. И това до момента, в който „беше изоставен, разгромен, отстранен комунизмът“. Или казано другояче, „вчера“. Това вчера, разбира се, е проблемно, както навсякъде, където бивша социалистическа държава трябва да преобразува политическата и икономическата си системи спрямо демократичната алтернатива. Чешкият президент не пропуска да отбележи така познатото ни и на нас трудно преминаване от негативната визия („какво не искаме“) и позитивната такава („какво искаме“). Тук икономистът дава поле за изява на политика Клаус – цитирани са статии, изказвания и програмни принципи от онези години, проследени са някои от най-характерните противоборства и особености на прехода в чешки условия – неща, които за нас, заетите със собствените политически неуредици, вероятно звучат прекалено далечни.
Евроскептикът Клаус се проявява най-силно в частта „Днес“, където ролята на Европейския съюз е разгледана под лупата на характерния му изказ. Един вид, евроинтеграцията е нещо чудесно, но е като с пиенето на бира – една-две е хубаво, но на деветата вече идва малко в повече. „Задълбочаването“ на европейската интеграция според Клаус е проблем и той е свързан както с централизацията при вземането на решения (съответно затрупване на въпросния център със задачи, голяма част от които започват да изостават), така и с прекомерно раздутата бюрокрация, единният аршин за всички и др.
За финал няколко смели предположения за близкото бъдеще оставят читателя в размисъл и всъщност са точно това, каквото човек си представя да прочете от Вацлав Клаус. Очаква ли ни наистина постдемокрация като недемокрация, както и век, доминиран от азиатската икономика? Предстои ни да видим в кои от своите прогнози ще се окаже прав този интересен политик, антиглобалист и смелчага с хитри очички, който продължава да стои начело на Чешката република и днес и да се радва на голяма популярност както в родината си, така и в Европа.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Изток-Запад“.
Библиотеката 