Кулинарният свят е една Вселена, устроена по законите на Мърфи: ако нещо може да се обърка в най-важния момент, то непременно ще се обърка. В деня, в който дочетох „Джули и Джулия“, направих злощастен опит да приготвя варени гевреци. Продукцията на моите 2 часа труд завърши скорострелно живота си на дъното на новата торба за боклук. Едва ли щях да правя подобни откровения пред вас (особено такива, които разкриват малки, но значителни провали), ако не знаех, че Джули Пауъл всъщност е правила грешка след грешка, за да постигне най-големия си успех не само като като кулинар, но и като автор на книги.
Повечето от вас сигурно вече са гледали филма с Мерил Стрийп „Джули & Джулия“. Е, искам отсега да ви успокоя, че настроението, което създава той, и това, което ще ви даде книгата, съвсем не се припокриват. Филмът е една романтична и захаросана версия на реалността. Книгата обаче е замесена от съвсем друго тесто - чрез нея много по-добре ще усетите Джули и нейните силни и слаби черти, ще „вкусите“ от успеха и неуспеха и ще си дадете ясна представа колко жертви, но и колко ползи, може да донесе впускането в едно на пръв поглед безобидно начинание. Посланието на книгата е: направи го на всяка цена! Сигурна съм, че дори да не усетите импулс да се специализирате в бързото убийство на ракообразни, то поне ще засилите творческите си прояви в някоя друга насока 😉
Джули е секретарка на пълен работен ден, омъжена, с няколко котки и една змия домашен любимец. На прага на 30-ата си годишнина решава да започне кулинарен проект: 524 рецепти за 365 дни. Не само бройката на ястията е внушителна - Джули решава да приготвя рецептите от известната книга на Джулия Чайлд - „Да овладееш изкуството на френската кухня“. Този проект обаче се оказва „път към ада, постлан с праз и картофи“. Не знам дали обичате картофена крем супа, но ако отговорът е „Да!“, то и вашият път ще мине оттам. 🙂
Проектът, макар да е свързан предимно с готвене, изцяло променя света на Джули. Планините от мръсни чинии и провалените рецепти се оказват най-малкият й проблем. Докато Джули готви и балансира с многото си отговорности, тя преоткрива хората и връзката си с тях. Макар да е леко вулгарна и да не слага цензура на думите (и мислите си), Джули е като истинска енциклопедия, готова винаги да те изненада с нещо интересно и полезно. Житейските уроци, които могат да се натрупат, докато се учиш да вариш яйца в червено вино например, ме спечелиха като читател, защото в много ситуации успях да открия себе си. Ето какво отговаря Джули, когато трябва да обясни на майка си защо се е захванала с нещо толкова откачено и безсмислено:
„Беше ми задала същия въпрос и за готварския проект и отговорът беше същият. Същият и все така неизразим. Не можех да обясня душевната болка, която изпитвах късно вечер в метрото, след като четирийсет минути съм чакала моя влак и перонът вече е претъпкан с хора, сякаш е час пик. Не можех да обясня колко изолирана се чувствах, затоврена в пневматичната тръба на ежедневното пътуване, която ме изплюва всяка сутрин на сив тротоар, гъмжащ от хора в костюми, а вечер ме изплюва обратно в спокойния, изолиран, безнадеждно безинтересен далечен Бруклин. Не можех да обясня защо смятах, че още една такава година ще ме съсипе, може би дори ще съсипе и брака ми. Не можех да обясня, веротно защото нямаше обяснение.“
Джули намира своя път за бягство в рецептите на Джулия - вдъхновяваща и интересна жена с вълнуваща съдба. В книгата има откъси, които ще ви връщат към миналото, в света на Джулия Чайлд. На мен ми беше интересно да видя истинската Дж. Ч., така че ще ви споделя любимото ми видео с нея (посветено на яйцата, разбира се):
Всеки може да намери своя път за бягство. За Джули това е кулинарната отдаденост, любовта и писането (обезателно с чашка алкохол, но това не ви го препоръчвам…). Хубавата новина за читателите е, че чувството за самоирония на авторката е толкова добре развито и редовно употребявано, че порцията смях на всяка страница е гарантирана. Все пак не всичко хубаво става лесно: понякога трябва да загориш манджата, за да преживееш неуспеха и да направиш блестящ втори опит!
п.п. Пропуснах да ви споделя нещо много, много важно. Джулия, както и Джули, имат до себе си чудесни съпрузи, които не само ги насърчават по всякакъв начин и ги подкрепят, но са готови да мият чиниите и да понесат геройски всеки истеричен изблик при несполучлив опит за домашна майонеза, така че опасността да завидите за тези добродетелни мъже е огромна. Всякакви интерпретации за въображаеми намеци с този послепис са съвсем случайни и нямат нищо общо с факта, че просто няма да измия тенджерите тази вечер :D:D:D
Публикувано от Девора
Книгата бе любезно предоставена от издателство „Сиела„
🙂
Ха-ха за последното изречение в послеписа .
Иначе, книгата я започвам още този уикенд 😉