Зад маската на българския преход


Vergangenheitsbewältigung е терминът, с който германците наричат процеса на „справяне с миналото„. Да осмислиш миналото, за да го преживееш – това е било начинът да надмогнат тъмната сянка на нацизма, белязала следвоенното развитие на Германия. Всяка държава, преминала през епоха на тоталитаризъм, неминуемо се изправя пред този труден момент и от ефективността на „справянето“ зависи доколко бъдещето ще е успешно и необременено от спорното наследството.

В България Vergangenheitsbewältigung така и не беше осъществено. Българското общество предпочете да заживее с митовете, вместо да се изправи срещу наследството на провалилия се комунизъм и да започне наистина на чисто. Обаче изминаха повече от 20 години, израсна цяло едно ново поколение и  без да имаме консенсус относно епохата на комунизма, дойде време за  Vergangenheitsbewältigung на Прехода. Опит за нещо такова представлява книгата на българския емигрант Илия Троянов – „Кучешки времена. Революцията менте – 1989“. Странна и показателна е нейната съдба – написана и издадена на немски в Германия в края на 90-те г., книгата така и не вижда бял свят на българския пазар до 2008 г., публикувана от изд. „Балкани“. Днес на вниманието на читателя е новото й издание, дело на „Сиела“.

„Кучешки времена“ е невероятно горчив анализ на българския преход и т. нар. „нежна революция“ от края на 1989 г. с множество препратки назад към времето на социализма и неговите герои. Като страничен наблюдател (семейството на автора емигрира в Германия още през 1971 г.) Илия Троянов сваля маската на целия бутафорен „преход“, който вълнува българското общество вече толкова години и за когото така и не успяваме да се разберем дали е свършил или не. Зад тази маска лъсва една зле скалъпена митология, залегнала в най-новата ни история едва ли не като чиста монета – заблудата, че на 10-ти ноември 1989 г. е свалено комунистическото управление на страната, идва демокрацията, започват реформите, България тръгва към Европа и прочее устойчиви митове.

Безмилостният анализ на българския „преход“ започва с припомняне на една от последните изяви на Тодор Живков, докато още е на власт. В същата онази реч, от която всяко хлапе днес като папагал повтаря изолираната реплика „сега навсякъде има матриал“ всъщност бившият първи казва много любопитни неща и в общи линии начертава основните насоки на бъдещата демократизация на страната – разбиване на еднопартийния модел, отваряне към пазарно общество, насърчаване на частната инициатива. Страница след страница авторът изследва генезиса на т. нар. „промяна“, главните участници в нея, причините, следствията – и всичко води къде с невидима, къде със съвсем видима нишка, към партията-майка.

Цитираните думи на Димитър Станишев, бивш член на Политбюро и баща на бившия министър-председател, са смразяващо-отрезвяващи: „Фактически партията създаде опозицията. Опозицията не беше двигател на събитията, а неин продукт. Твърдяха, че 10 ноември бил резултат от борбата на опозицията. Чак да ти стане смешно! Къде, кога и срещу кого се е борила опозицията? Какво е представлявала борбата й?“

Цялата подготовка на събитията, които днес свързваме с думи като „революция“ и „преврат“; протестите, митингите, „Времето е наше“, раждането на опозицията, прехвърлянето на властта от едни ръце в други – всичко е осветлено без притеснение и прикриване, с истинските имена на действащите лица, с цитати. Подмяната на демократичната идея, изтласкването на бившите дисиденти от политическата сцена, внедряването на агенти на ДС на всеки пост, на всяко стъпало в йерархията на новите партии – Илия Троянов не спестява нищо от срамната история на младата ни демокрация.

Отделено е особено внимание на огромната машина Държавна сигурност, на методите, с които функционира много след Десети ноември, на безкрайните й пипала, обхванали обществения и политически живот в България. Проследени са пътищата на вездесъщите „червени куфарчета“, на изнасянето на капиталите от страната, превръщането на политическа власт в икономическа… На зараждането на мафията, на времето на борците, банките и пирамидите… Същевременно са вплетени лични наблюдения от пътувания из България, житейски истории на обикновени хора и печални картини на отблъскваща мизерия, безизходица и отчаяние. Имам някои резерви относно оценките на автора за разни личности и събития, които понякога са на база неясни източници и недоказани твърдения, но така или иначе книгата не е чиста документалистика, а съдържа и много лично отношение – предимно огорчение, сарказъм и песимизъм.

„Кучешки времена“ е наистина много болезнено и трудно за преглъщане пътуване назад към 90-те и смел опит за преосмисляне на миналото, който оставя малко поводи за надежда. Неминуемо е сравнението с филма „Шменти-капели“ на Влади Въргала, където смехът от няколкото забавни сцени застиваше в гримаса на потрес от действителната картина на българския преход.

Изводът за онези, които остават у нас, не е много оптимистичен:

„В България преодоляването на миналото, в каквато и форма да е то, е обречено на неуспех  просто поради причината, че нито в личния, нито в обществения живот това минало не е минало„, пише Илия Троянов.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“

–––––––––––––

Ако публикацията ви е харесала, вижте още:

Ерна Парис – „Дълги сенки“

4 мнения за “Зад маската на българския преход

  1. Аз лично не познавам човек, който сериозно смята, че в България е имало революция. Режимът в България рухва просто защото е част от съветския. А съветския рухва защото е в окаяно финансово състояние. Просто нямат пари! Това е и главната причина, поради която хората излизат по улиците, както в България, така и навсякъде другаде. Има ли някой, освен тъпите журналисти, който да мисли, че Бай Драган от Петрушкино протестира срещу режима? Той протестира че му взимат картофите и му дават едни хартийки, с които не може да си купи нищо. Това е тривиалната истина.

    Друга тривиална истина е, че на 99 процента от хората дори и за една секунда не са се връзвали на празните приказки на политиците. И на „интелектуалците“. Поне с такова впечатление съм останал от хората около мен.

    А „преход“ e „buzz word“, измислена от журналистите, за да има с какво да си запълват страниците на вестниците. Можете ли въобще да кажете какво означава?И защо Илия Троянов защо е решил, че може да дава оценки за България и Българите, без дори да живее тук?

    1. Подозирам, че вероятно само Илия Троянов може да отговори на въпроса ти. Не бих се ангажирал с мнение по този въпрос. Обърни внимание обаче, че книгата е насочена първоначално към немския читател, който си няма и понятие от ситуацията у нас и някои неща, които изглеждат безсмислено повторение за нас като българи, са удачно допълнение, за да схване немецът нещата (което ениуей е слабо вероятно).

  2. + Не разбирам паралела с германците. Те са избрали Хитлер с избори и са избили милиони хора по жесток начин, а ние просто сме завладяни от една по-голяма и силна държава, и не сме имали избор освен да се подчиним. Къде е връзката?

    1. Що се отнася до паралела с германците, той е в самия термин, който е немски „патент“ – има интересни книги на тема превъзмогване на нацисткото минало, можеш да поразровиш ако ти е интересно, и да прочетеш. Тъкмо ще видиш паралела 🙂

Оставяне на отзив за Библиотеката Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: