Захари Карабашлиев в 13 късчета симетрия

на

Захари Карабашлиев е може би най-добрият съвременен български писател. Да, прехвърляйки наум имената на редица други автори, не мога да се сетя за по-добър, поне за мен. „18% сиво“ беше книгата, която ме порази и ме спечели завинаги. Препоръчал съм я на безброй хора за четене или за подарък и продължавам да го правя, въпреки че не съм обърнал внимание дали е още по книжарниците.

През декември излезе „Симетрия“ – сборник от 13 разказа, който веднага се нареди в списъка ми „За четене“. И макар че не успях да направя това веднага, бързам да ви разкажа за него сега…

Захари Карабашлиев и този път не ме разочарова. Разказите му са силни, живи и истински. Истински, да – вдъхновени вероятно от безбройните сюжети и стоп кадри, които го заобикалят навсякъде. Тук, в България, или там, в Америка. В тях разказва много за себе си, без самият той да е на всяка цена художественият герой. Разказва човешки, в образи и пространства, осезаеми за читателя, без да навлиза в излишна фикция, без да натрапва собственото си „Аз“. И търси симетрията дори на места, където привидно е неоткриваема.

Захари Карабашлиев ни въвлича в личните катастрофи, оцелявания и най-неочаквани просветления на своите герои„, ще прочетете на задната корица. Как иначе можем да наречем тези фрагменти от живота на обикновени и не толкова обикновени хора? Карабашлиев ги улавя в моменти,  достатъчно заредени с гориво, което да разпали въображението и писателската страст. И от обикновени хора те стават герои на разкази. Независимо дали се червят неловко пред полицаите в далечна Америка, викайки „То-ма-то!“, или събират слънчеви лъчи из гръцките острови.

В много от разказите се срещаме със самия автор – обичайна, по свойски среща, в която той разкрива себе си, мислите си, малки парченца от собствената си биография. На моменти дори припознаваме реални места и хора, като червените плюшени кресла на театър „Бълг…“ (хайде, няма да ви лишавам от възможността да откриете сами за себе си!).

Това е „Симетрия“ – 13 късчета есенция Захари Карабашлиев. Сан Диего, Варна или навсякъде по света. Разкази от истинския живот, от истинския писател. Написани с класа, без поза и претенциозност – достатъчно действителни, но и достатъчно художествени. Запазена марка на личния ми фаворит в съвременната българска литература. Препоръчвам!

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.

Един коментар Добавяне

  1. пинко каза:

    Примерно Петър Делчев?
    За мен е най-добрият български писател. Този да не би да го надминава?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.