Една от най-очакваните музикални биографии на рокаджии се появи на българския край в края на миналата година. Мемоарите на Кийт Ричардс, емблематичният китарист и съосновател на „Rolling Stones“ бяха издадени от „Сиела“ в доста внушителен том от над 500 страници, простичко озаглавен „Life“. Дори само името на автора може да произведе ефекта „Уау!“ при вида на тази книга – малко са живите легенди от мащаба на „Rolling Stones“, чийто жизнен път да е изпълнен с толкова събития, скандали, величия и падения. Пак подчертавам: живи легенди! Защото много други така и не успяха да понесат огромния товар на славата и съпътстващите я сътресения.
А Кийт Ричардс е тук и днес – по-жизнен от всякога, приказлив, откровен, забавен, на места прекалено директен и дори вулгарен, язвителен, но истински, много истински!
Личната му история е невероятно приключение! Колкото лична, толкова и история на музикалната сцена от началото на 60-те до наши дни, но и история на няколко поколения – като култура, като поведение и ценности. Животът в следвоенна Англия, бунтът срещу установените норми и перспективите за работа във фабрика и първият досег с китарата са разказани с лекота, въпреки дистанцията от над половин век от онези събития. С детински ентусиазъм Кийт разказва за раждането на „Rolling Stones“ и за първите им успехи, които изненадват дори тях самите – или за това как пет-шест момчета, решени да свирят най-добрия американски блус, завладяват сърцата на британците, измествайки оттам кумирите „Бийтълс“. Опиянението от музиката струи от всяка страница, а първите една-две глави са си цяла енциклопедия на блус рока с особено силно преклонение към някои от най-големите му представители. В един момент усещаш, че спомените на Кийт те водят през цели музикални стилове, изиграли роля за собственото му изграждане като творец през годините. Така например попадаш сред растафарианците в Ямайка, в облаци от марихуанен дим, и попиваш от реге стила, който тепърва ще става популярен с името-икона на Боб Марли. После се изтрелваш в кънтри баровете на Америка, дискотеките на 80-те, връщаш се към джаз легендите и отново политаш напред във времето, когато музиката пълни многохилядни стадиони и концертите са станали истински спектакли, а музиката – само част от цялото шоу. Уау и още как!
Но освен великолепно пътешествие в музикалните стилове на епохата, книгата на Кийт е и много откровена и жестока изповед за тъмната страна на славата. Призрачен разказ за ледената хватка на наркотиците, от която самият той едва успява да се изплъзне. Разбира се, разказът за това съвсем не започва толкова страшно – по-скоро преобладават лудешките истории, свързани с напушване, прекомерна употреба на кокаин и всякакви субстанции, шашкъниите и безкрайните оргии, така характерни за 60-те. Но в един момент признанията за ужаса на зависимостта и смъртоносната игра с хероина те хваща за гърлото и никак не е забавно – Кийт рисува мрачни картини на хора, халюциниращи за лазещи по тях насекоми; на собствените си жалки пропадания в бездната на дрогата. Истински късмет е фактът, че след всичко това легендарният китарист е сред нас и днес.
Книгата открехва много прозорци пред читателя – разбираш какво е да си звезда и да правиш каквото си поискаш. Надникваш в музикалния бизнес през 60-те, 70-те и така до днес и разбираш разликите – онова време на идеализъм, призиви за мир и любов, цветя в косите, уви, няма да се върне. Срещаш се с невероятно много музиканти или поне със спомените на Кийт за срещите с тях. Попадаш заедно с Джон Ленън в къщата на Кийт, където двамата свирят и се друсат до забрава, а по думите на самия китарист, Ленън никога не си е тръгвал от подобни гостувания, ходейки на два крака, а винаги носен или подкрепян от други хора. Или пък се разхождаш на плажа с Пол Макартни 50 години след Бийтълс-манията…
Кийт е безкомпромисен и откровен до крайност, дори когато става дума за отношенията със най-близките си хора или с Мик Джагър. Проследен е целият конфликт с фронтмена на „Rolling Stones“, студената война между тях и последващото затопляне. За да се стигне до днешни дни, когато вече над 60-годишните музиканти продължават да изнасят величествени концерти и да бъдат атрактивни. След всичко това!
Книгата е задължително четиво не само за феновете на рока. Можете да я приемете дори като приятелски разговор с един човек, преживял изумително много неща и нямащ нищо против да ви преведе през спомените си. Ефектът Уау е на всяка страница!
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.
–––––––––––
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Библиотеката 
🙂 Не съм фен на Стоунс, но ако е нещо близко до „Аз съм Ози“ ще трябва да прочета. Препоръчваш ли ми книгата?
Абсолютно препоръчвам! Да, може да се направи паралел с книгата на Ози, само дето докато Бащицата говори основно за дрога и алкохол, то в книгата на Кийт има и много за музика (наред с тоновете истории за алкохол и наркотици де 🙂