Нищо неестествено в „Естествен роман“


Колкото повече около мен се говореше за Георги Господинов, толкова по-назад оставаше той в личния ми списък с предстоящи за прочитане автори. Ако ме попитате защо така, не мога да ви дам отговор. От инат ли, от вродена подозрителност към всичко, за което се шуми твърде много… А за „Естествен роман“ определено се вдигна много шум. Хвалебствия с много „най-“ отпред – както за романа, така и за автора му. Но след като на хиляда места прочетох, че това бил най-добрият български съвременен писател, реших все пак да видя за какво иде реч.

Роман за началата, да. Или по-скоро роман от начала. Ако „роман“ въобще е приложим етикет към произведението на Господинов. Откъслечни парчета авторски размишления, започващи ударно с акцент върху кенефите и мухите. Сякаш е с ясното съзнание, че иска да каже много неща и е решен да го направи, но не знае с кое да започне. А и нещата са твърде различни едно от друго, твърде непасващи си, хаотични на моменти. И като рамка на цялото това – хилядолетния мотив за раздялата между мъж и жена.

„Фасетъчен роман, уподобяващ зрението на мухата. И като него, роман, пълен с подробности, с най-дребните и незабележими с просто око неща„. Така го нарича самият Господинов. Пак мухи, нали? Навсякъде са. И кенефите.

Дълго чаках да си кажа: „Ето това е!“. Но така и не беше това. Не открих нито дълбокия смисъл, нито белезите на „най-добрия български писател“. Ами, не ми хареса. Съжалявам. Не това е разбирането ми за добър роман. Може би това ме прави тъп и тесногръд, а? Сигурно някои биха си казали точно това. Само дето ми е напълно безразлично. Усещането от книгата е най-важното за мен, а „Естествен роман“ остави усещане единствено за досада. Ето какво е чел Калин Терзийски за вдъхновение, казах си.

Толкова за „частния апокалипсис“ на Георги Господинов. Може би в новата му книга нещата са по-различни. А може и да не са, защото точно така си го харесват многобройните му почитатели. Не мога обаче да не се замисля за онези критици, посветили стотици думи в обемисти рецензии на „Естествен роман“, изпълнени със сложни литературни термини и лишени от каквато и да било прямота. Като тази тук. Обаче това е „Библиотеката“ и говорим за книгите по начина, по който ги чувстваме. Да влезе следващият „най-добър български писател„, моля!

Публикувано от Жоро

8 мнения за “Нищо неестествено в „Естествен роман“

  1. Поздравления за първото ви негативно ревю 🙂 В последно време и аз се чудя каква е тази вакханлия от възторжено мучене за една ясна групичка писатели, и все се каня да ги прочета и унищожа в Книголандия, но ще се види…

    1. Съвсем не е първото негативно 🙂 А групичката не знам дали си заслужава – няма да получиш кой знае какво усещане, освен удоволствието, както казваш, да ги унищожиш в Книголандия. Но поне можеш да разнообразиш псевдонауките с малко БГ нюуейв 🙂

  2. Е, че аз съм писал за цифром и словом една псевдонаука и толкоз 🙂 Не че нямам желание за още, де 🙂 Много се изчанчих с тая худ. литература в последно време, трябва да се насоча пък към нехудожествените.
    Но тази БГ нюуейв наистина е плашещо посредствена.

  3. Блажев, тръпна да ги унищожиш – обещавам при всяко твое размазващо ревю за творчеството им да плющя пуканки и бира на компа пред блога ти и да цвиля от кеф :-DDD

  4. едно нещо ми хареса от произведението – Библията на мухите 🙂 А, и бих похвалил мадамата за дизайна на корицата
    Но наистина е много разпилян роман (ако може така да се нарече), прекалено голямо желание за оригиналничене и накрая – нищо.
    Така е, от 7 милиона народ, упоен с кич и непрекъснато желание да подражава на някои чужди култури – много трудно ще се получи нещо интересно.

  5. Не съм съгласен с ревюто. Естествен роман остави у мен положително усещане. Съжалявам, че не е допаднал и на вас 🙂

  6. И аз не съм съгласен. Романа ми предаде усещането, атмосферата и чувствата на героя по много конкретен начин, без да ги описва конкретно. За мен сбора от фрагменти се събра в картина.

    За съжаление литературата е субективна – зависи както от нагласата, така и от времето навън. Добра и лоша няма, има само мнения.

  7. Чел съм два разказа от него. Единият беше за редактор, който открива гениален писател клошар. В изложението клошаря мълчи загадъчно и после умира, след като не успява да преживее зимата. Признавам си, че не успях да почувствам драмата. Другия разказ бе писмо-обръщение към клошарите. Стигам до извода, че този писател много си пада по клошари. Изключително фамозно беше. Наистина бях покъртен от невероятните перспективи, които клошарското битие открива пред мисълта. Без да имам поглед върху цялостното творчество на господина, бих рискувал да кажа, че ако тези две неща са емблематични за стила и мирогледа му, то той пише превъзходни есета за осми клас в общообразователните училища. С огромно съжаление трябва да съобщя на драгите му издатели, че никога не бих си купил негова книга, независимо от високото „критическо напрежение“, което предизвикват творбите му в знайни и незнайни медии. Между другото скоро ще има полет до Марс. Предполагам, че няма да е голям проблем да се разбере със спонсорите да откарат до там няколко негови книжки. Все пак при всеки полет има и безполезен товар, нали?

Оставяне на отзив за Библиотеката Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: