Знаете ли какво е фарфара? А фога, завсегдатай, търчи-лъжи, дзвон, развейпрах? Знаете ли кого наричат фукара? А бонвиван? Всички тези странни думи са социопсихологически типове, населявали софийските улици преди много, много години… Преди Девети. Една забравена, останала в миналото София, за която няма как да научите повече, освен от пожълтелите фотографии или от някой много сладкодумен разказвач.
Такъв един разказвач е и Владимир Свинтила. Неговата книга „Многоликият столичанин“ видя бял свят за пръв път преди броени дни и буквално отвори един прозорец във времето, за да надникнем и ние, днешните хора, към потъналото в забвение минало на нашата столица.
„Вечни ергени, бонвивани, фелдфебели, офицери с пелерини, търговци на крак, тарикати, изкопаеми, допотопни, проститутки, комисионери, хора в калъф, юнкери, слугини, простофили, зяпачи - това бе софийският букет. Това бе пъстрият цвят на стара София. С уличните акробати и музиканти, безработните илюзионисти-факири, цветопродавачите и цветопродавачките, уличните фотографи с „моментални фотоапарати“, киснещи в градската, файтонджиите и пианкаджиите и младите прахосници, картината бе завършена„.
С много детайли, с неизбледнели от изминалото време спомени, Свинтила ни среща с обичайните типове от живота на някогашна София. В току-що надигналия се за европейски живот град кръстосват файтони, по разкаляните улици (защото все още липсва настилка) внимателно стъпват буржоазни госпожи, а от прозорците зяпачи гледат как чиновниците се отправят към административните сгради. В някои от къщите на София от 30-те години все още има кошери с пчели, а дворовете ухаят на ароматни цветя. Там живее буржоазията - градският тип хора, на които Свинтила прави безпощаден, емоционален анализ още в самото начало на книгата. Върху тази основа започват да изплуват от миналото (респективно от невероятно ясните спомени на автора) героите на тогавашното време.
Снимка: „Изгубената България“
В повечето случаи те са безименни. Носят обаче типологични характеристики, които ги обединяват в компактни групи. Сред най-интересните смея да откроя ходатаите - специфична социална група, запълваща откровено корупционна ниша в тогавашното общество. Иначе казано, посредници, които вършат всякакви бюрократични услуги срещу съответното заплащане. Безброй назначения по онова време (а вероятно и в по-късни години) се дължат именно на подобен вид взаимоотношения.
Фарфарите, завсегдатаите - хората, които осъмват и замръкват в кафенетата из тогавашна София; вечно сумтящите и мълчаливи тапири; тарикатите и техните антиподи - баламите… Безброй, безброй образи като парченца от пъзел нареждат удивително живата, шарена и пълнокръвна картина на столицата в годините преди преврата. Паралелно с тях, от страниците изплуват актуални шеги, изрази и навици от онова време, които само в спомените на хора като Свинтила могат да преминат през натрупаните десетилетия.
Чудесно свидетелство за епохата и истински документ за миналото на един град, който е преживял достатъчно много обрати през последните стотина години. Определено препоръчвам!
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Изток-Запад“.
Чудесно ревю за чудесна книга, наистина!
Определено ще си купя книгата. Много благодаря за това представяне.