„Ти си промяната“, но имаш ли нужда от нея?

В трепетно очакване съм на темата за изпита, целият университет гъмжи от напористи кандидат-студентчета като мен. В последните часове преди да заема отреденото ми място, за първи път съжалих, че почти не се подготвих за тези изпити като хората - явно пак щеше да се импровизира, но вярата в моите възможности така и не ме напусна. Нищо, че започнах да се готвя за изпит два месеца преди датата; нищо, че другите се спукваха да изписват страници с теми и тълкувания на литературни произведения, а аз се мотаех и си „губех времето“. Бях минала литературата, сега идваше приятната част - есето.
Не помня вече как точно беше формулирана темата, но помня много добре, че посветих най-важната си писмена работа (досега) в живота на една жаба. Да, написах си кандидат-студентското есе за ФЖМК, като разказах на комисията, която щеше да проверява творчеството ми, историята на един жабок. Това животинче успяло да победи в състезание с всички останали жаби от блатото и да се изкачи до върха на планината, защото било глухо и не чувало обезкуражителните думи на публиката. Историята толкова ме беше впечатлила навремето, че нямаше как да не я вплета в писанията си. Е, жабата донесе късмет и на мен, който късмет всъщност не ме напусна и през 4-те години на следването.
Разказвам тази история, не защото е важно да знаете нещо повече за мен, а защото поставям началото с края: в последната глава на книгата „Ти си промяната“  на Роси Вак тя също ще ви разкаже за тази жаба… както и  за много други полезни неща 😉

По принцип хората са скептични към книги с етикет „Духовност и самоусъвършенстване“. И с право. Според мен човек, който сам не е стигнал до определени житейски изводи, сам не е коригирал съзнателно поведението си и възприятията си, сам не е почерпил от мъдростта на другите, красотата на природата и не си е помагал сам в най-тежките моменти, колкото и предъвкано да му се поднесат трудовете на най-големите имена в тази област, той никога няма да ги разбере. От друга страна, ако сте минали през тези различни етапи на самоусъвършенстване, вие най-вероятно намирате за излишно да четете подобни книги, защото не ви казват нищо, което вече да не ви е известно. Но това едва ли е най-правилният извод, който можете да направите. По-добре, когато вземете подобна книга в ръката си, да си представите, че сядате да разисквате слабостите и характера си с някой приятел (подобно усещане има в книгата на Роси Вак), или пък че сядате да прочетете собствените си мисли, които сте записалли отдавна, но вече сте позабравили.

Аз започнах да чета с второто убеждение, макар че подозирам - бих била доста по-обстоятелствена в разнищването на някои от темите, но пък авторката наистина се е постарала да обобщи голямото си познание и да го предаде по ненатоварващ и лесно смилаем начин - явно придобита практика от комуникацията с хората, които се съветват с нея чрез сайта й. Седнах да чета книгата с маркер в ръка - бях сигурна, че ще намеря неща, които да искам да си препрочитам - така и стана. Хубавото е, че листата са достатъчно дебели - явно подобно вандалско поведение от страна на читателите е било очаквано… или поне така аз си помислих.
Не мога да се сдържа и да не си призная самодоволно, че след като прочетох „Ти си промяната“, изпитах страхотно чувство на удовлетвореност от себе си, от живота си и от посоката, която съм избрала, тъй като почти според всяка глава, аз правя точните неща, и то без дори да се замислям върху тях. Заключих, че промяна не ми е нужна, че всичко, което искам да надградя, зависи само от мен и съм убедена в успеха на начинанията си. Сега ще се уча да задържа постигнатото 😉
Сигурно ще има много хора, които ще затоврят последните страници със същото чувство на душевно равновесие. Надявам се, че това също е една от целите на тази книга и че авторката ще е доволна от оптимистичното въздействие на написаното. Мисля си обаче и за други - докато четях и в дадени глави познавах някой свой близък, размишлявах над това как биха реагирали те на прочетеното. Хрумна ми, че един объркан човек, който изобщо не иска да слуша за позитивното мислене например, след прочитането на тази или подобна книга, ще се почувства още по-депресиран. Това е в подкрепа на убеждението ми, че ако човек вече сам не е почнал да осъзнава нещата, нищо не е в състояние да отклони вниманието му и да го насочи навътре към самия него. Не и книгите, не и филмите, може би дори не и откритият и добронамерен разговор с приятел или непознат. Ето затова си мисля, че „Ти си промянта“ всъщност няма да промени някого наистина, по-скоро ще потвърди избора на тези, които вече са започнали да се променят, или отдавна са избрали този по-различен от установения път за себе си.

Нещо, което до някаква степен ми липсваше в книгата, е призивът за действие. Макар да се среща на места, той в никакъв случай не е толкова вдъхновяващ, колкото например го прави Рудолф Шенкер в своята автобиография. Това беше книга, която ми вдъхна кураж, че мога - едва дочаках да я прочета, за да се задействам. Роси Вак пише в един „по-тих“ маниер, може би характерен за нас жените, който призовава към себепознание, съзерцание и приемане. В тази книга няма да срещнете агресия, която, според мен, ако се разглежда просто като стимул, в малки количества не би била излишна. Да, ще срещнете съчувствие, успокоение, молитвите ви ще бъдат чути и ако сте в хармония със себе си и Вселената, много е вероятно нещата да се получат точно както ги искате, но реално - докато не получите един начален удар с ритник по задника (с извинение), едва ли ще започнете да променяте живота си наистина. Поне не всеки е толкова инициативен и деен, че да успее. А само с хубави мисли и нагласи нищо няма да стане, колкото и да си представяме нещата в сегашно време.

Препоръчвам „Ти си промяната“ на всеки, който има нужда от припомняне, че нищо не е по-важно от душевния ни мир и това трябва да ни бъде приоритет. Да, това е книга за всеки, който приписва огромно значение и на най-маловажните неща, като позволява те да направляват живота му чрез тормоз, както и за всички, които изпитват зависимости - било то към човек, или към общественото одобрение. Разбира се, не може да се очаква, че дори да разберете прекрасно написаното, не сте изложени на опасността в някакъв момент пак да се почувствате несигурни, отблъснати или срещу целия свят. Ето в такива случаи отваряйте „Ти си промяната“ и препрочитайте подчертаните параграфи, защото не е важно само да си знаем, но и да си напомняме.

Накрая искам да ви споделя една простичка философия, която се оказа много успешна за мен. Преди няколко дни се събудих в страхотно настроени и желание всичко да е чудесно. Тогава, преди да излезе, Жоро ми каза: „И не позволявай на никого и на нищо да развали хубавото ти настроение днес!“. Това толкова ме изненада - самият факт, че мога да контролирам влиянието на външните фактори върху настроението си. Всъщност ме изненада това, че трябваше да ми се напомни - наистина бях забравила. Този ден подцених всички малки пречки и дразнители, наистина не позволих на нищо да развали хубавото ми настроение. Ето това е чудесна нагласа, с която да започнеш деня си! Мисля си, че обратното също трябва да е в сила: ако се събудите и почувствате, че ви предстои един от онези дни, в които нищо не е както трябва, просто си кажете: „Днес ще позволя на всички и на всичко да оправят настроението ми!“. Ще ви дам пример от книгата на Роси Вак, с който да ви насоча: просто се огледайте около себе си, когато отивате на работа - потърсете цветовете, усмивките и усещанията, които ви изпълват с радост!

Публикувано от Девора

Книгата бе любезно предоставена на Библиотеката от издателство Colibri!