От „Сиела“ тези дни преиздадоха сборника „Никоганебъдинещастен“ - сборника с разкази от 2004 г. на Радослав Парушев. Добър повод да хвърля едно око на този автор, след като галантно пропуснах покрай очите си излизането на „Животът не е за всеки“, предишния му сборник.
Тук е мястото да си призная, че този път предразсъдъците ми ме предадоха в голяма степен. Как ли? Ами, имах много силни съмнения в качеството на 22-та разказа, които се смесваха странно и нехомогенно с любопитството ми пред непознатото. За това допринесе и анонсът на задната корица - „22 настоятелно градски разказа“ някак ме обиди като читател, защото wtf означават „градски разкази„?! Може би такива, в които главният герой разхожда фаса си само по жълтите павета, „Шишман“ и в Лозенец?!
В крайна сметка грабнах книгата и започнах със стиснати устни да чакам осъществяването на предчувствията си. Само че не се получи точно така… Вярно, поне 5-6 разказа откровено не струват, но Радослав Парушев успя да ме изненада и да направи на пух и прах предразсъдъците ми. Защото, трябва да призная, човекът наистина умее да пише както си иска и го прави! Безцеремонно, „откровено градски“, но и доста интересно. Да, разхожда си фаса по „Шишман„, но пичът явно си го смята за оригинално и аз действително познавам доста хора, за които въпросната улица, „Билкова„, Лозенец и бившото вече кафе „703“ са като въздуха и слънцето за всяко живо същество.
На места се смях от сърце на ловкото умение да борави с думите, на други мърморех „Хах, т’ва верно е яко!“, тук-там процеждах едно „Ей, комплексарче такова!“, но изядох книгата от кора до кора и в общи линии съм доволен. Все пак са 22 разказа - има пълни безсмислици, които просто е сложил там за пълнеж, има пиянско-напушалски видения и обскюрии, но има и доста яки неща, в които прозира талант. Даже ми се прииска да прочета нещо на Борхес (добре, че ми е под ръка) - все пак го цитира и споменава има-няма десетина пъти, запали любопитството ми. Прибирам отломките от предразсъдъците си - въпреки че не е нещо, което бих препрочитал отново и отново, експериментът си заслужаваше.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.