Личното ми откритие за тази година без съмнение е великолепната, вдъхновяваща проза на Анжел Вагенщайн. Знак за това може да откриете във факта, че за по-малко от месец ви представям вече трета негова книга. А тази, за която ще ви разкажа сега, бих искал никога да не беше свършвала - подобно на филм, чийто край очаквате с нежелание, защото искате да продължи, да останете в плен на историята.
Сравнението с филм не е случайно и предполагам, че не е хрумнало само на мен. Все пак Анжел Вагенщайн е един от най-популярните кинодейци у нас, сценарист на редица филми, останали в историята на българското (и не само!) кино, а кинаджията си остава кинаджия, дори на 89 години.
Навръх рождения ден на легендарния сценарист на книжния пазар у нас излезе неговата автобиографична книга. „Преди края на света“ с подзаглавие „Драскулки от неолита“ може би няма да ви върне наистина чак в неолита, но повярвайте ми, ще ви преведе през най-вълнуващото пътешествие из целия ХХ век, което можете да си представите! И за разлика от предишните романи на Вагенщайн, където неизменно присъстват автобиографични елементи, но има и много художествени похвати, тук всичко си е съвсем автентично, със собствените имена!
Не мога да ви опиша какво ви очаква между страниците! Каквото и да ви разкажа, ще е малко, защото Анжел Вагенщайн е самото въплъщение на ходещият измежду нас Двайсети век! А неговите „драскулки“ започват от отдавна изчезналия стар квартал на Пловдив Орта Мезар, лъкатушат из цялата ни най-нова история и спират внезапно и изведнъж, след като са открехнали за мъничко кухненските врати на българското кино изкуство.
О, да - има приключения, и то какви! Разказът на сладкодумния писател препуска през динамичните години на предвоенния период, детството на невръстния Джаки, и става особено наситен в годините на войната. Втората световна война, в която Анжел Вагенщайн има свой принос като участник в антифашисткото движение. Ще научите как се подпалва склад на българско-немско търговско дружество и как една чаша вода накланя везните на съдбата в посока смъртна присъда за младия тогава Анжел. Присъдата не е изпълнена само благодарение на навлязлата по същото време в България съветска армия, когато затворите опустяват и започва нова епоха.
Тези епизоди, както и много други, свързани с партизанското движение и участието на автора в него, смисъла на войната и идеалите на всяка от враждуващите страни са може би най-откровената изповед за антифашисткото движение, лишена от идеологическите наслагвания, така характерни за мемоари от времето на социализма. И една от причините за това е, че Анжел Вагенщайн не се опитва да убеди мен или теб в една или друга теза, а просто и човешки разказва за своя собствен избор.
Като вълшебник, който вади от цилиндъра си нови и нови изненади, авторът продължава своя разказ с истински истории от следвоенното време, когато се променят и идеите, и „другарите“. Не без горчивина, но и с много чувство за хумор ни открехва за подбрани моменти от трудното рождение на българското кино, първите му успехи, много от които оценени в чужбина повече, отколкото у нас.
… И спира изведнъж, намеквайки, че е можело да подбере и много други моменти! Дори загатва част от тях - едни от най-значимите събития и срещи с легендите на следвоенна Европа. Прииска ми се да имаше още поне 300 страници, но… какво пък, няма да се изненадам при нестихващата енергия и дух на Анжел Вагенщайн скоро да видим и втори том на „драскулките“. Но дори и в този вид е удивителен летопис за нашия, българския ХХ век през очите на един от най-сладкодумните му съвременници!
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“.
-------------
Ако публикацията ви е харесала, вижте още: