Хиляда години молитви

Първата ми среща с прозата на натурализираната американка от китайски произход Июн Ли преминава под знака на клаустрофобичната тъга. Сигурно ще се запитате как точно може да се говори за клаустрофобия в огромните пространства на Китай. И как ли  тъгува тази далечна раса, така непозната за нас; тези хора, изглеждащи ни еднакви, непроницаеми и по някакъв начин лишени от емоции.

А всъщност е съвсем естествено – тук или там, в далечен Китай, в пустошта на Монголия, също има обикновени, страдащи, потиснати, обезсърчени и невиждащи светлина в тунела хора. И Июн Ли е събрала точно техните истории в сборника с разкази „Хиляда години молитви“. От които лъха – да – клаустрофобия. От малките души, от задъхващата се бюрокрация, от сивия и недружелюбен фон на тоталитарната държава и всички онези травми, които е нанесла върху своите граждани. О, да –  там имат и комунизъм, и култ към личността, и комисии за контрол на раждаемостта, и фалиращи предприятия, и експлоатация – жестока експлоатация. В тази тягостна обстановка изплуват в контраст психичните травми, сексуалните страсти и обсебвания, вината и отчаянието. Тъжен, малък свят в огромна държава с милиарден мравуняк от хора.

Вероятно този сборник с разкази нямаше никога да бъде създаден, ако авторката бе останала в Китай – страната на малките хора и голямата държава. Младата жена обаче емигрира в САЩ след дипломирането си, където творбите й получават награда след награда.

Заредете се с кураж, защото „Хиляда години молитви“ не е най-позитивното четиво. Мен лично ме натъжи много, но нали казват, че животът е радост и тъга. В случая – само тъга.

Публикувано от Жоро

* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Сиела“.