След като се запознах с други герои на Агата Кристи - Томи и Тапънс Бересфорд - с нови сили и вдъхновение се завърнах при добрия стар Еркюл Поаро. И веднага ще ви кажа защо толкова много обичам този белгийски образ - заради отдадеността му на собствената му драгоценна личност, която е най-ценната подправка в книгите на Агата Кристи. Харесва ми тънката насмешка, с която тази жена рисува героя си, а още повече ми харесва, когато оправдава всички очаквания към незаменимия Поаро.
„Великата четворка„ е много интересна книга, от която могат да те побият тръпки, стига да си се отдал достатъчно много на историята. Е, ако Агата не беше толкова наивна, за да мисли, че най-големите и богати престъпници наистина могат да влязат в затвора, защото добрите управляващи ги е грижа за световния мир, щеше да си е направо история, достойна да бъде заснета в някое Холивудско студио дори и днес. Мисля, обаче, че в някакъв момент, докато е писала поредната книга за Еркюл, тя си е дала сметка за тази си слабост и затова е намерила друго разрешение на проблема с лошите герои. Това решение обаче би могло да жертва най-обичания герой, измислен от нейното собствено въображение. Заслужава си да прочетете книгата, за да разберете докъде е склонен да стигне един автор, за да накаже злото.
Книгата „Великата четворка„ обаче не е само за Поаро и неговите подвизи, нито за капаните, в които попада. В нея има няколко главни действащи лица, които се отличават също толкова ярко, колкото и мустакатия ни приятел. Един с импулсивност и наивност, друг с брилянтен ум и актьорски заложби, трети с невероятни научни познания, четвърти с огромното си богатство, а там някъде има и един герой, който дърпа конците с невидимото си присъствие. Не знам защо Агата държи толова много на потайността на тази личност. Толкова много, че може да се каже, че почти никак не развива образа му в книгата. Да, той е великият ум, който стои зад групата на Великата четворка, но неговите сподвижници се оказват доста по-активни и … интересни. Обяснявам си тази липса на подробности за героя с невъзможността на Агата да обрисува напълно един зъл гений, който движи цялта машина от несправедливост и измама. И няма как да е иначе, защото такъв герой не съществува дори в реалността. Никой никога не е сам нито в лошото, нито в доброто, което прави.
„Великата четворка„ представя Еркюл Поаро в светлина, в която не го бях виждала до този момент - още по-прецизен, наблюдателен, но и много по-склонен да допуска грешки. При това непростими, според самия него. Ако искате обаче да разберете повече за историята, а още по-добре - и нейния край, ще трябва да се разходите до някоя книжарница. Аз ви оставям със загадката, която се надявам скоро да разрешите.
Публикувано от Девора
Книгата беше любезно предоставена от издателство ЕРА на Библиотеката!