или стихийното движение на частиците през погледа на един евреин
Има дни, в които са необходими няколко малки неща, за да оцветят в топли тонове настроението ми и да превърнат мързеливата неделя в дълбоко душевно изживяване. Чашата с чай е задължителна. Гледката от прозореца трябва да е вдъхновяваща. Книгата - да докосва сърцето и да оживява в ръцете ми.
Последната страница е затворена и използвам точно този момент, за да ви разкажа за едно от най-големите си открития за изтичащата 2011 година. „Петокнижие Исааково“ на известния български сценарист и писател Анжел Вагенщайн се превърна в тази така необходима съставка за пълноценното духовно изживяване, за което споменах по-горе и без съмнение застана в челната тройка на прочетеното през последната година .
За безкрайните перипетии, сполетели човечеството през ХХ век и по-скоро в първата му половина са писали огромно количество творци. Революциите, войните, разпадането на империите и създаването на нови такива, а между тях - онези малки зрънца човешки съдби… Позната ми е гледната точка на немските, на руските, на американските писатели и съвременници на онова време, защото книгите на много такива са оставили по своему отпечатък върху съзнанието ми. Анжел Вагенщайн обаче ме поведе на едно изключително нетипично пътуване, за да ми покаже големите световни събития през очите на един евреин. Да, казвам „поведе“, защото „Петокнижие Исааково“ представлява един своеобразен разговор между реално съществуващия търговец на шевни машини Исаак Блуменфелд и нищо неподозиращия читател от другата страна на страниците.
Историята е следната - самият автор споделя в предисловието, че разказаното в книгата са спомените на евреина Блуменфелд, претворени в писано слово от българския сценарист. И макар скромно да омаловажава своя принос към крайния резултат, Анжел Вагенщайн е добавил необходимата закваска - феноменален стил, жизнерадостно чувство за хумор и удивителното умение да приковава вниманието върху всеки ред и всяка дума. Буквално на всяка страница е разказан по някой еврейски виц, а добродушната самоирония и пречупването на големите събития през светогледа на евреите правят книгата различна от всичко, което съм чел до този момент.
Но аз, подобно на автора, се отклоних от темата. Историята на Блуменфелд е тъжна и забавна едновременно, трагична, но и вдъхновяваща. Тя е пример за това как един човек може да попадне във вотовъртежа на събития, за които не може да направи нищичко, но които го подмятат и захвърлят ту на една страна, ту на друга. Роден Колодец, в границите на Австро-Унгария, след Първата световна война евреинът се озовава в Полша по силата на мирните договори. Пактът Молотов - Рибентроп прави от Блуменфелд съветски гражданин, след като Полша е поделена между Сталин и Хитлер. Само две години по-късно Колодец вече е в източните провинции на Третия Райх и облаците започват да се стъмват над главата на нашия герой. Следват лагери, низ от щастливи и не толкова щастливи случайности, а краят на войната носи и ново гражданство на Блуменфелд - този път австрийско. Което е достатъчна причина за нови лагери, само че в далечен Сибир - едно почти библейско ходене по мъките, разказано толкова увлекателно и хипнотизиращо, че 200-те страници свършват без да усетиш. Някои биха казали, че това звучи твърде тъжно - не и ако е разказано от Анжел Вагенщайн! Тъгата е победена от вдъхновяващата воля да продължиш напред. Остават многото въпроси, някои от които намират своя отговор, други - не съвсем. Оказва се, че никога не можеш да сложиш точка, а смисълът от всичко е в самия път към точката. В стихийното движение на частиците понякога не можеш да промениш хода на нещата. Важното е да намериш сили да запазиш себе си и да продължиш. Невероятен урок!
PS: Книгата е част от трилогия, така че очаквайте скоро да ви разкажа за следващата книга на Анжел Вагенщайн - „Далеч от Толедо“.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Колибри“
Библиотеката 
