Злото е на път… и под път

на

Преди две седмици крачех бодро из боянските градинки по джапанки, а днес всички газят с боти и ботуши в локвите, образували се от проливните дъждове. Да, есента вече е тук, или по-скоро, както Жоро казва – „гадната есен“. Всъщност той преувеличава – малко дъжд, облаци и мрак не е нещо кой знае колко лошо. Особено ако има как да си останеш цял ден вкъщи, завит под пухкаво одеяло с чай и книга в ръка… и някоя и друга бисквита 😉

Ако лятото е запазен сезон за по-романтичните четива, то по-хладните месеци от годината са моят личен фаворит за дълги и напоителни истории, а също така и за криминални романи. Увлечението ми по Агата Кристи е в основата на всичко. Всъщност май става въпрос за затворен кръг, в който се редуват Поаро и госпожица Марпъл, от който човек трудно би могъл да се измъкне. Те просто са страхотни герои! Но защо да не дам възможност и на други да ми станат също така любими, колкото и тези двамата? Като например Томи и Тапънс Бересфорд. Да, защо не? 🙂

Двамата Бересфорд, които явно имат славно минало, за което не мога да ви дам информация, тъй като за първи път се срещам с тях, ще се набъркат в едно голямо разследване, което ще се окаже по-опасно, отколото биха могли да предположат. Или да се надяват 🙂
Всичко ще започне съвсем спокойно в един хубав и поддържан старчески дом, за да се развие по опасен и непредвидим начин далече от стените на това място…

Нещото, което най-много ми харесва в „Злото е на път“ и което според мен отличава тази книга от останалите в поредицата на Агата Кристи, е, че през цялото време не знаеш нито какво се е случило, нито какво ще се случи, а бавно и постепенно навлизаш в детайлите, в случките, в характерите на героите. При приключенията, в които е замесен Еркюл Поаро, моделът е съвсем различен: става убийство, Еркюл уж случайно е на мястото на престъплението, започва да развива теории и да разследва, а читателят сам прави догадките си, докато не се окаже, че е търсел в съвсем невярна посока и Агата изненадва всички с някакъв детайл, който разбулва мистерията.
Е, детайлите в кулминационния момент си остават нейна запазена марка и в тази книга, но разликата е в това, че в  „Злото е на път“ главните герои сами предизвикват съдбата, а до някаква степен и събитията, и то по такъв начин, че не можете да оставите книгата настрана, преди да сте я прочели. Има много интересни персонажи, дори двамата герои са доста реалистично представени. Та коя жена не се втурва с главата надолу, когато е по следата на нещо нередно? И кой ли мъж няма да се ядосва по-скоро за загорялото пиле, отколкото за жена си, когато тя не се прибира втори ден вкъщи? 😉 Икономът обаче е моят фаворит! Представям си го като комбинация между Джийвс и Лърч от семейство Адамс. Не ме питайте защо – няма да мога да ви отговоря обосновано. 🙂

Пожелавам ви приятно четене тази събота и неделя, защото си представям как вече сте направили плановете за хубавата почивка под юргана, докато навън се мръщи и вали. А ако пътувате, не забравяйте да вземете „Злото е на път“ със себе си, както и малка доза кураж. Кой знае какво се крие между стените на къщата, в която отивате, или от другата страна на вратата…

Публикувано от Девора

Книгата беше любезно предоставена от издателство ЕРА на Библиотеката!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.