Вкусът на карамелени бонбони, миризмата на топъл пресен хляб, кюфтетата от кал, изгубеният таралеж и самотните рибки в локвите на улицата са част от най-съкровените ми детски спомени. До ден днешен всяко нещо, което ми напомня за детството ми, ме кара да се чувствам в безтегловност, разтърсва ме от щастие, но и от мъка. Тези спомени ще си останат мои и ще ме занимават занапред, както са го правели и досега, но никога никой няма да може да ги изживее заедно с мен, или дори да си ги представи. Може би така е по-добре. Детските спомени, ако ще се споделят на възрастни хора, трябва не само да са много интересни и забавни, но и да са разказни умело и интригуващо…
Не че не съм вярвала, че това нещо е възможно, но книгата на Анди Андрюс „Завръщане в Сойертън Спрингс“ направо ми напълни душата!
Бих могла да спра дотук с разказа си и просто да напиша: „Непременно прочетете тази книга!“. Със сигурност посланието е достатъчно ясно и ако сте склонни да се доверявате на тези ревюта, няма много-много да му мислите. За по-недоверчивите обаче ще споделя защо толкова разпалено ви говоря с императивни нотки и каква е магията, с която си е послужил този автор.
Първото нещо, което няма да ви убегне, когато вземете книгата, е, че е много красива. Личи, че е правена с внимание и любов. Всъщност това не е чак такъв отличителен белег, защото всички книги, които са в нашата библиотека, са красиви и направени с много желание, но започвам да си мисля, че както между двама души, така и между човека и книгата се появява химична реакция и веднага разбират, че са един за друг. Книгата със сигурност, за човека не знам… 🙂 Точно това изпитах, когато докоснах „Завръщане в Сойертън Спрингс“. Чудесната новина е, че съдържанието напълно оправда очакванията ми, а даже ги и надхвърли.
Книгата на Анди Андрюс всъщност е поредица от разказчета, разделени на сезони, които описват весели случки от неговото детство, когато е живял в градчето Сойертън Спрингс. До някаква степен не мога да си представя, че всичко, което е написал на страниците, е достоверно, защото почти през цялото време, докато четях, не спирах да се смея на глас. Не помня да съм се смяла толкова много с някоя книга, откакто четях поредиците за „Алф“… Тогава бях на 6-7…
Сойертън Спрингс, както всяко малко американско градче, си има своите особености, колоритни личности, легенди и характер, но това, което го различава от всички останали малки американски градчета, е, че си има Анди. Анди Андрюс е автор, който разказва най-обикновени истории по начин, който ще ви кара да се заливате от смях, а и никога няма да можете да предположите как точно ще свърши всяка история. Магията е в две думи: непредвидимост и хумор.
Може да не поискате да наречете Сойертън Спрингс свое родно място, но със сигурност ще искате да четете още и още за тези хора, които превръщат спокойния живот в малкия град в истинско приключение, точно като в някой филм. Или както се случва в живота, ако сме се оказали на точното място, в точното време.
Любимият ми герой в книгата е бащата на Анди - интелигентен, строг и с много храбро чувство за хумор. Той е търпелив, предвидлив и непукист и изстрелва най-големите майтапи във възможно най-безумните моменти. Сами ще разберете какво имам предвид, когато прочетете главата с панаира 😉 За щастие на читателите, Анди е наследил това чувство за хумор.
Що се отнася до послеслова на Филип Трифонов, който ужасно контрастира на тази жизнерадостна книга, няма какво повече да споделя, но поне едно нещо, написано от него, подпрепям с две ръце: „Не исках тази книга да свършва…“. И аз така. И вие така 🙂
Публикувано от Девора
* Книгата бе любезно предоставена на „Библиотеката“ от изд. „Skyprint“.
В допълнение към мнението на Девора само ще отбележа, че наистина от отдавна не съм виждал толкова добре изглеждаща книга - корица, визия, направо наслада за очите! Представих си се в люлеещ се стол в някоя планинска вила с книгата в ръка и точно това ще направя сигурно (само ми липсва люлеещия се стол) :)))
Жоро