Тази година лятото не иска да си тръгне… Песента на щурците още се чува из обгорелите в жълто поля, слънцето припича с галещи лъчи, а из въздуха се носят аромати на треви и плодове. Някак хубаво е… Някак не ни се иска да помахаме за довиждане на лятото и да му кажем „Сбогом, лято!“.
„Сбогом, лято!“. Ако свързвате Рей Бредбъри само с „451 градуса по Фаренхайт„, определено трябва да прочетете тази трептяща от живот книга. Тук е събран целият светоглед на едно подрастващо хлапе, а може би на всички подрастващи хлапета. Подправен е с ароматите на отиващото си лято, със звуците на безгрижното детство, с емоциите, които повечето от нас отдавна са позабравили. Красиво, толкова красиво!
Сред цветните картини, изрисувани като с акварел от Рей Бредбъри, прозира наглед шеговитата война между порасналите и онези, които не искат никога да пораснат. Пипи Дългото Чорапче в момчешки вариант! Една живописна война със „старците“, в която малкият Дъг е генерал и има своя армия, цел и дори стратегия.
„Ще открием как нашите ни карат да растем, как ни учат да лъжем, да мамим, да крадем. Война? Прекрасно! Убийство? Страхотно! Никога няма да сме по-добре от сега! Пораснете ли, ще станете обирджии и ще ви гръмнат или ще ви сполети нещо по-лошо — те ще ви накарат да носите сако и вратовръзка, ще ви напъхат в Първа национална банка зад месингово гише! Останете си на днешните години. Да растем ли? Ха! Тогава най-много да се ожениш за някоя, дето ти крещи!“
Кой ще победи в тази война? Ще си отиде ли лятото? Има ли смисъл да порастваш и трябва ли да се лишиш от оранжадата и сладкишите? Краят е неочакван, предполагам дори за самия автор, който вплита по уникален начин кръговрата на живота с един особен физиологичен процес. Акварелът е изсъхнал, полето ухае на есенни треви. „Сбогом, лято!“ - казваме го със съжаление всяка година. И продължаваме да носим лятото в сърцето си.
Публикувано от Жоро
-------------
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Рей Бредбъри - Вино от глухарчета